В долината: Личности Румен Денев: "Сега смятаме, че последните 100 години са най-важните в цялата ни история, но те са само 100 от поне 1300 години преди това и 1000, които предстоят."

Задължително е или поне е образователно, всяко интервю, да представя накратко интервюирания. Колкото и да е известен въпросният човек, човешката памет има свойството да забравя, очите и ушите да пропускат информация, а някой хора имат и оправданието да бъдат млади и да не знаят всичко. Затова, вероятно е задължително да започна така - Румен Денев е роден в Казанлък преди петдесет и няколко години. Учил е в ПУ "П. Хилендарски" и в Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор е на книгите: "Животът на дъжда" (1986; награда за поезия "Южна пролет"), "Вечният мир" (поема; 1991), "Последно" (1999), "Звукописи" (2002) и "Посоки на погледа" (2006). Член на СБП.
Но най-важното, което трябва да се знае за него е, че Румен Денев е поет. Не защото има няколко издадени стихосбирки, не защото е член на съюза на писателите и така да се каже, професионално е признат за майстор на думите в особения ред на поезията, или поради други подобни причини, които са плод на битието. Румен Денев е поет, защото вижда, чува, докосва и ражда света с нежност, точност, мъдрост, страст, любов и смирение. И всяка доза от тази емоционална есенция е поднесена в изящно изваян словесен къс.
И защото не мога по-добре, ще оставя на него да обясни, какво е това политическа фантастика, защо България е град и къде се крие изворът на националния му оптимизъм.
Аз ще кажа само, защото също е задължително, че поводът да разговаряме с Румен Денев, стана излизането на най-новата му книга - "Град България", определена като жанр от самия него като - политическа фантастика.

-Кое се харчи повече напоследък - политиката или фантастиката, или и двете заедно и затова ги комбинира?
- Логиката на този жанр е - има научна фантастика, напоследък много се навъди окултна фантастика, има дори религиозна фантастика, има и политика. Та в този смисъл - защо да няма и политическа фантастика - въображаемо моделиране на определени политически възможности.
- Политиците са хората на деня, фантастите - на бъдещето. Кое е твоето послание от днес и кое е пророчеството ти за утре?
- Първо нека кажа, че книгата не е толкова сериозна. Всичко това е с чувство за хумор и ако аз се възприемам много на сериозно, трябва да съм някакъв маниак. Всичко това започна преди една година, преди изборите за президент и местна власт. И аз реших да се намеся в цялата тая гюрултия около изборите, но не като практически политик. Аз не участвам в практическата политика по никакъв начин освен като гражданин, когато гласувам, общо взето. Та да се намеся като теоретически политик, ако може да се каже така. А теоретическият политик е един книжен мъдрец, който рови в дебелите томове, които са писани през хилядолетията. И между другото, тези мислители са писали точно в тоя жанр - политическа фантастика. Но много от техните идеи после са били реализирани, за щастие или за нещастие. Например идеите на Жан Жак Русо, споменавам го, защото има сега годишнина - 300 години от рождението му. Та този гражданин на Женева, към когото изпитвам едно студено възхищение, е считал, че властта трябва да е единна и неделима. Май точно това се случва и в момента в България. докато моят кумир в областта на политическото право е Монтескьо, който счита, че трите власти трябва да бъдат разделени - изпълнителната власт да се разправя с външните работи, а съдебната власт с вътрешните - споровете и престъпниците. А парламентарната власт естествено да създава закони, но не и да управлява, както в нашия случай, където Народното събрание под някаква форма управлява страната. Макар че изглежда, че има 3 власти, а всъщност има една - единна и неделима.
- Като един книжен мъдрец, теоретичен политик, как ти виждаш най-доброто управление на една държава?
- Вече споменах, единственият теоретик на политическото право, когото смятам за най-близък до най-доброто положение в една държава, това е Монтескьо и разделението му на трите власти. Трябва да се има предвид, че при него, народната воля предоставя кредит на доверие на трите власти по отделно. Тоест трите власти биват избирани. Разбира се при него и един малък компромис - защото е трябвало да си пази главата от краля на Франция по това време, той определя най-доброто управление, като - на чело на една такава държава трябва да има крал. Но това е явно по чисто предохранителни причини. Ние, политическите фантасти, трябва много да се пазим, да не бъдем възприети много на сериозно. А аз, наистина не трябва да бъда възприеман много на сериозно. Защото наистина нямам никакви амбиции да се занимавам с практическа политика. Но, всичко това, в тази книга, са литературни медитации, върху трудове на истински мислители в областта на политическото и държавното право. Аз не съм такъв. Аз съм просто един любител, дилетант, епигон. Всичко това не съм го измислил аз и нищо тук не е мое постижение. То вече е било в един всеобщ възглед на човечеството за това как да се урежда в общи линии града. Защото - полис, урби, република, означава на славянски - град. Затова и използвам точно - "Град България", и република да се нарича, и полис - смисълът е един и същ. Понятието република идва от Рим, който е създал едни юридически много издържани форми на гражданско управление, то се е наложило.
- Много внимание и уважение в тази книга като цяло има към Левски. Наричаш го "Патриархът на Третата Българска държава". В коя държава живеем сега - третата на Левски, или някаква четвърта, пета ...?
- Да, Левски е бащата основател на Третата българска държава и ние живеем в нея. А той е не само основателят й, но и мъченикът на основаването й. Ще дам един пример, съвсем действителен, не политическа фантастика. 1869 година, при първата си обиколка в България, Левски посещава Габарево и основава там комитет. И ето ви един център на българската държавност, който е бил създаден в това селище. Той по усет е намирал тия будни места, а Габарево е било такова. Хората там са се гражданеели, не са се имали за село, а за някакъв център на селата наоколо, понеже е имало пазар. Знаете, там където е имало пазар, там е и града. Понеже града трябва да има такива топуси като пазар, храм, съд, казарма и прочие, които го обособяват като град. А селото е своеобразен завод за селскостопанска продукция някъде в полето. Но с хилядолетията, това се е наложило като някакво постоянно положение и хората, при разпределението на труда, са привикнали да се държат в трудовата си дейност като някакви и това ги е изкривило. И е започнало - потомствено да са земеделци, занаятчии или интелектуалци и прочие, но това не е хубаво, защото човек става едностранчив. Но сега времето стана друго и може да има и излизане от това. Та, моето послание, за което ме пита по-нагоре е - Назад към човечеството!
- При Левски става дума не само за свободата на една държава и народ, но и за една морална революция, затова и много често цитираме показателни откъси от тефтерчето му. В този смисъл - живеем в неговата България, но разочаровахме ли го по отношение на моралната революция, успяхме ли да стигнем идеалите му ...?
- За наше щастие ние сме се обособили като народ, станали сме народ за себе си. това е националната ни революция, когато сме се освободили и сме имали свободно вече Отечество. След това сме се опитали да освободим братята си, които са останали под робство - това е Балканската война, най-звездният момент в нашата историята. Това е събитие равно на Френската революция - целият народ, като един, с цивилните си дрехи, без оръжие, тръгва да освобождава другите си братя. Така го е видял едни френски журналист, привиждат му се точно френските санкюлоти, тръгнали да освобождават Балканския полуостров от феодализма. Защото и това го има - това не е война толкова между царе и султани, колкото народна, освободителна и свещена война на българския народ.
Но да се върнем към моралната революция - тя е един много дълъг период. Тя е всъщност периодът на оздравяване след националната революция и след един период на вътрешно стълкновение и разделение на нацията вътре във себе си. В книгата аз го наричам гражданска война и според мен е протекла между годините 1918-2002 година. Разбира се тази война е протекла с различни фази - не само кървави сблъсъци, но и психологически сблъсъци и прочие и прочие. Двете страни са взимали за определен период властта в свои ръце - 50 години едните, 50 години другите, едните са излизали в емиграция при чужди народи да им искат помощ, другите при други чужди народи ... и в нашите работи се е месил кой ли не. Но, този период според мен мина, тази гражданска война се оттече 2002 година и моралната революция е един оздравителен процес. И ние сега тепърва ще се лекуваме, много поколения напред. А лечението ще бъде образователно и морално, и религиозно и чисто медицинско, ако щете, защото хората са станали направо инвалиди в своите неврози. Но всичко това е последствие на един период на възход, това не е лошо. Пациента, няма да умре, ще оздравее и ще живее хиляда години още.
- Извън политическата фантастика обаче, ти си един от най-добрите съвременни български поети. къде се чувства Румен Денев по-добре - при поезията или при политическата фантастика?
- Тази книга всъщност е поезия. Това са есета, които използват поетичен език и аз не съм друг в тая книга, освен поет. Но есето е просто една по-различна поетична форма. това е истината. Пък и ми се иска, чрез тия есета да извадя на бял свят едни забравени свети и светли образи на нашата история, като Левски, Любен Каравелов, Ботев и другите.
- Поводът за разговора ни е последната ти книга, но тази година, за поетичния си сборник "люлка на Вселената" получи вече две награди - през пролетта специалната награда на Съюза на българските писатели за тази година и преди няколко дни, наградата на името на Стефан Фурнаджиев, която връчва община Павел баня. Какво са наградите за твореца, всъщност?
- Този, който работи за награда, той е роб. Но наградите всъщност са признание. Особено ценна за мен е тази на името на моя добър приятел, Бог да го прости, поета Стефан Фурнаджиев. Защото тя е признание от родния край, така да се каже. Но ако един поет, пише с надеждата да получи награда, освен тая, дето Ботев пише: " ... да каже нявга народа, умря сиромахът за правда, за правда и за свобода ..." е много жалък човек. Но, друг е въпросът, че това е един начин, обществото, общините, държавата, да подпомага материално хората на изкуството, защото те бедстват. Те са поставени пред един "социален разстелел" в момента, ако трябва да използвам изразът на Иван Динков, заради неуредица на отношенията вътре в обществото. В този смисъл, няма да е лошо, колкото е възможно повече общини и самата държавата, да дава колкото е възможно повече награди на автори, за да се подпомагат те чисто битово.
- И в това незавидно битово положение, ти като творец и изобщо като българин, живеещ във времето на духовното прочистване, на лечението, какво ти дава основание да смяташ, че България ще оцелее, че "пациентът ще оздравее, няма да умре"? От къде този оптимизъм?
- Не, това не е въпрос на оптимизъм, а на здрав разум. Защото обикновено казват - е, ти си мечтаеш някакви неща, не, не е така. Нашия народ и да намалее като количество, после може да има период, в който биологически да се разрасне. Но мен ме занимава повече духовния му заряд, а той е много силен. Ще дам пример - падайки под турско робство, на всеки 100 години, българският народ се е вдигал на въстание. Това дето го говорят за 5-вековно тъмно робство и народът бил заспал - такова нещо няма. Държавността въобще не е изчезвала в навиците, в съзнанието на тези мъже и жени тогава. И когато Левски през 1869 година започва да възстановява държавността, той я възстановява. Създавайки Третата българска държава той създава трета, а не първа. Така че, един народ, който има способността да се самоорганизира вътрешно, което е и държавата всъщност, няма как просто да изчезне. Това не са просто думи, пак пример - Балканската война - 200 % надхвърлен мобилизационен план! И хората са идвали и от САЩ и от Канада, а тези, които са изпуснали корабите са плакали. Такъв народ има поне още 1000 години живот.
Въпросът е, че ние сега смятаме, че последните 100 години са най-важните в цялата ни история. Ама те са само 100 години от поне 1300 години! А другите 1200? А тия 1000, които ни предстоят? Така трябва да ги гледаме нещата, малко на едро. А ние живеем с деня само, днес - нямаме как да "свържем двата края" и това значи, че и народа ще умре. Няма да умре!
Радостина Байчева

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ