Изпишеш ли името на Иво Папазов - Ибряма в търсачката Google само за 0,23 стотни от секундата излизат 273 000 резултата. Ако ли пък напишеш само Ибряма резултатите са 49 100. Музикантът посреща тези факти с усмивка, още пази писмо, адресирано до село Богомилово, където живее от началото на 80-те години на миналия век, в което 150 влюбени в музиката му нашенци от Северна България се жалили, че нямат достъп до Интернет и не могат да гласуват за него в класацията на радио Би Би Си. На плика пишело само Богомилово, за кларнетиста Ибряма.
Иначе е роден на 16 февруари 1952 година  в Кърджали, кръстили го Ибрям Хапасов. Дядо му Мехмед свирел на зурла, а баща му на кларинет. Кръстен е на чичо си Ибрям. В началото на 80-те "доброзорлен" сменя името с измисленото от негов приятел Иво. По настояване на родителите в началото започва да свири на акордеон, но бързо се преориентира и едва 7 годишен застава на сватбарския подиум с инструмента, който ще му донесе световната слава.
На 13 години получава първата си заплата като кларнетист в кърджалийския ресторант "Москва". Когато през 1974-а основава оркестъра си "Тракия". Мераклии за жива музика от цяла България идвали на тълпи да го слушат. Никога няма да забрави как на една сватба, след 12-часова свирня домакинът отказал да плати, щото не чул любимата си песен. В началото на 80-те години на миналия ХХ век големият продуцент Джо Бой  идва на крака в България, за да чуе с ушите си солата му. По онова време се сприятелява и с джазмена Милчо Левиев, двамата създават няколко съвместни парчета. За пръв път излиза в чужбина през 1988-а, като след концерта в Москва получава покана за 45-дневно турне в САЩ. Срещаме се в Богомилово, домакинът е нещо понастинал и отказва да прескочи до съседна Стара Загора дори за да си купи нов вестник. Признава че не му се дават интервюта, нямало какво ново да добави към вече изприказваното и изписаното по него адрес. Макар и трудно, разговорът все пак се случва.

- Иво, коя е първата мелодия, която ти легна на сърцето и я изсвири?
- Ееее, вече съм на 60, караш ме много назад във времето да се връщам... Със сигурност ще е била някое хоро на Петко Радев. Той си ми беше любим от малък. Иначе в първата плоча на Балкантон записах Ивайловското хоро, дето можеш да го чуеш по пазарджишките села.
- Има една песен "Не казвай либе лека нощ...", чувал съм че музиката и текстът са твои ...
- Правилно си чул. Мои са, ама що музиканти храниха семействата си с нея, не можеш ги изброи на пръсти. Написах я за Мария, дето седем години я обичах тайно и все се надявах да ми обърне внимание. Току що бяхме направили оркестър "Тракия". Бяхме аз, акордеонистът Нешко Нешев, Георги Михалев на ударните, с нас пееха Недялка Керанова и  Елена Чаушев. На тълпи идваха да ни слушат, ама аз си бях харесал Мария Карафезиева. Тя по онова време беше съпруга на колегата - музикант Али Гарджев и не идеше да й кажа в прав текст за чувствата си.
- Има и още една, "Болна ми лежи Марийка..."
- Ох, не отваряй дума за нея, че Мария и до ден днешен се сърди като я чуе. Заради това и не сме я включили в някой от дисковете. Ама съм го решил, в следващия ще го сторя и тя ще я пее!
- Много ли още песни отсъстват от дисковете и грамофонните ти плочи? И защо вече 22 години не издаваш в България? Липсват спонсори или няма интерес от звукозаписните компании?
- Песни и мелодии - колкото искаш, само дето диск, направен в България е труд хвърлен нахалост. Плащат ти за едно, а продават десет пъти повече. Друг е въпросът къде и как ги продават, защото ако речеш да минеш по музикалните магазини - няма да откриеш нищо от оркестър Тракия. Може много лоши неща да си говорим за България отпреди промените, но ако не друго - ред имаше по отношение на авторските права.
- Някъде прочетох че в джебелското село Вълкович се канят да те правят свой почетен селянин. Какво те свързва с местните хора?
- Това е селото на майка ми Зелиха, тя е родом от там. Мъничко, китно селце в община Джебел, с има-няма 150-160 души население. Баща ми, който пък е от хасковското село Маслиново я харесал докато свирел на една сватба в онзи край, двамата се влюбили от пръв поглед. От любовта сме се появили аз, двамата ми братя и двете ни сестри. Впрочем имали сме още една сестра, но тя е починала. Аз съм второто им дете.
- Всички ли са свързани с музиката?
- Ами то като се родиш в семейство на музиканти - какво друго ти остава? Братята ми свирят на саксофон и ударни инструменти. Като келеш в Чам дере, сегашния кърджалийски квартал Боровец си бяхме спретнали биг-бенд, много харесвах още оттогава джаза и подражавах на Вили Казасян. Баща ми обаче, Мехмед Хапазов не даваше да пипам кларинета му, опасяваше се, че имам слабички дробове. Вардеше ме и затова ми купи акордеон и с него няколко години ходех да свиря в читалищната школа. Тайно обаче се научих да свиря на зурна, дядовия инструмент. Трябва да съм бил 7-8 годишен, когато татко разбра за мерака ми и махна с ръка - каквото ми било писано. Тогава стъпих и за пръв път на сватбарски подиум.
- Как стана така, че остана без диплом  в онези времена, когато основното образование беше задължително?
- Ами как да ходиш редовно на училище като поне три дни в седмицата бяхме по сватби? 13-годишен вече бях на заплата като оркестрант в тогавашния ресторант "Москва". Диплома все пак взех ама на "дърти" години. Вече бях в Стара Загора, имах мерак да се запиша в консерваторията, проф. Петко Радев беше видял, че в свиренето ми има "хляб". Записах задочно в сградостроителния техникум и го завърших по съкратената процедура. Точно тогава пък взеха, че закриха задочния курс в консерваторията. Късмет...Ама наскоро разбрах, че не съм единствения музикант без диплома за висше. Оказа че и цигуларят Васко Василев, дето е професор в Лондон едва сега довършва тукашното си образование.
- Вярно ли е, че си бил арестуван и дори те очаквал съд заради една турска мелодия?
- Вярно е, беше в разгара на т.нар. "Възродителен процес". Свирехме на сватба в Хасково, на второто денонощие домакинът помоли за това парче и ние отнемай къде го изпълнихме. На другата заран ни задържаха в милицията. Тогава тези мелодии бяха забранени. Явно докато другите са се веселили някой е слухтял. Разминахме се с пращане в Белене, обаче ни лепнаха по една присъда за дребно хулиганство.
Мария я пуснаха след като направи скандал, в очите им каза , че вършат глупост.Защото със сигурност бяхме изсвирили и изпели стотина български народни песни, хора и ръченици, а те се хванаха за една мелодия.
- И все пак не си възстанови кръщелното име, защо?
- Навсякъде ме знаят като Иво Папазов - Ибряма, то си ми е запазена марка. Пък и не името прави човека. Малкият ми син е кръстен Иво, а големият е Христо. Имам и дъщеря от първия си брак Галя, кръстена беше  Гюлтен...Човек работи за името до момента, в който името започва да работи за него. Нямам от какво да се срамувам, мога само да съжалявам за някои неща, дето сме ги пропуснали някога.
- Много ли са тези, пропуснатите неща? И защо все по-рядко те чуваме да свириш в България?
- Може да се каже, че съм реализирал се човек - имам любимата си работа, имам оркестър "Тракия", с който са свирили кажи го най-добрите музиканти от цял свят. Имаме уважението на хората, хиляди са ставали прави и са ни аплодирали по света. Като пресмятам само на полюса и в Африка не сме били на турнета. Само тази година имаме две покани за концерти в Мексико. А защо рядко свирим в България - отговорът не го търси от мен.
- Ако беше дал съгласието си да свириш за "Пайнер" може би нямаше да бъде така?
- Аз искам да съм свободен човек.Не мога да се обвързвам със заробващи договори. Пък и това не е моята музика.
- В хола на дома си държиш икона, стъпил на задните си лапи лъв и чифт свински цървули...
- Вярвам в човешкия Бог. Спазвам, доколкото мога общите човешки правила, вкъщи честваме и мюсюлманските и християнските празници. Лъвът е българското самочувствие, а опинците ...Нали знаеш приказката за овчаря, дето станал цар, но миналото си окачил в килера, за да му напомня откъде е тръгнал. Лошото е че мнозина, като попаднат случайно някъде по върховете - забравят за корена си.
Разговора води
Христо ХРИСТОВ

 

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ