Евстати Бурнаски е български поет. Роден в пернишкото село Муртинци на 21 октомври 1922 г.
Живее и учи последователно в Брезник и Перник. През 1934 г. семейството му се премества в София и тук завършва Седма мъжка гимназия "Черноризец Храбър". През 1947 г. завършва ветеринарна медицина във факултета в Софийския университет. След завършването си започва работа като участъков ветеринарен лекар в село Мировци, Новопазарска околия. Година по-късно обаче е мобилизиран в армията и остава на задължителна военна служба 10 години.
През 1957 г. излиза първата му стихосбирка - "Песни по пътя". Премества се в литературната редакция на Военно издателство. В продължение на десет години е редактор и завеждащ редакция "Поезия", а след това е назначен в Групата на писателите към Министерството на отбраната. През 1967 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Евстати Бурнаски е почетен гражданин на Казанлък. 

Статистиката е обективна наука. Точна и безпощадна. Тя ни казва, че 95 процента от книгите живеят до седмата година от издаването им. С други думи само пет процента надживяват този кратък период. Някои векуват, други прескачат епохи и хилядолетия.
Поезията на Евстати Бурнаски е вградена във вътрешния духовен мир не само на моето, но и на няколко следващи поколения. Вярвам, че тя ще остане в национално - патриотичната съкровищница на България. Защото е поетична история на живота на мъжете под пагон, и не само на тях.
Още първата му стихосбирка "Песни по пътя" (Военно издателство, 1956 и 1957 г.) внася свой аромат и оригинална музика на стиха. После се заредиха "Бреговете са стръмни", "Събудени очи", "Стенопис от куршуми", "Лирика", "Любовта на лейтенанта", "Кипарисова сянка", "Рецитал пред ангели"...
Предлаганият сборник стихотворения и поеми със заглавието "Подземен вятър" представя творби с родолюбиви и граждански мотиви.
Обичам не само лириката, но и епичните произведения на поета. Те докосват сърцето на читателя, изострят сетивата, тревожат ума, отварят очите, за да видим живота такъв какъвто е. Бурнаски винаги е бил като барометър, обличал е в поезия вълненията и настроенията на хората. Защо е така? Защото като изграден офицер, интелектуалец и честен човек гледаше аналитично и критично несъвършенствата в общественото устройство и живота в армията. Свидетел съм как се тревожеше не само в тесен кръг, а понякога и пред най-висши началства и генерали, подхвърляше остри реплики твърде неудобни за властта. После вземаше "триста грама гроздова забрава".
Мога да потвърдя от дългогодишната ни съвместна армейска служба и дружба, че като човек и поет към нищо не беше безразличен. Никога не остана неутрален към заобикалящата ни действителност, непримирим е към разложителните процеси в обществото и разпада на държавността и днес. Измъчват го покушенията върху достойнството на човека, унизяван всекидневно и смазван от бедност, безправие и беззаконие.
В новия сборник е представен пълно стихотворният епос на Евстати Бурнаски, който е определено завоевание на повествованието в мерена реч. Някога тези по-пространни творби (поемите и романа) предизвикваха обществени настроения, раздвижваха спокойните води на самодоволството в официалните среди. Към тези произведения се насочваха стрелите на пазителите на статуквото. Те попадаха под ударите на отделни критици, изпълняващи стражеви задачи.
Като читател предпочитам широката форма на поемата и романа в стихове. Те дават простор на фантазния талант и художествения анализ, на многоцветното изграждане на образите на главните герои. Затова през 1971 г. посрещнах с интерес "Любовта на лейтенанта". Тази поема или с други думи повест в мерена реч, ме привлече най-вече с образа на младия офицер Сираков. Възприех това произведение като успех въпреки отделни скептични гласове. Ние, хората в шинели, припознахме закъснелия бохем Сираков, влюбен в Росица, дъщерята на командира. Този герой съществуваше в живота и приехме неговата драма като своя.
Кой единоначалник - и то командир на полк - ще понесе факта, че любимата му дъщеря нанася на сърцето му внезапен удар? Тя се влюбва точно в този офицер, когото той не харесва. В житейския сблъсък подполковник Донев пада покосен. Сърцето му не издържа. А нима сърцето на Росица - дъщерята, би понесло удара, ако баща є я беше разделил с избраника є?
След девет години Бурнаски направи още по-широк опит в епоса с романа в стихове "Подземният вятър". Сега център бе образът на младия офицер Драгичев. Той до известна степен е съвременен Дон Жуан. Като магнит привлича женските погледи и желания, но съдбата му е сложна, драматична.
В романа не липсва увлечение в словесния поток при мотивация на поведението на главния герой, но и това произведение е безспорен успех на богато надарения български певец, на когото Господ отреди дълъг живот, за да ни радва с вълнуващи творби, които никога не можеш да сбъркаш с работата на други наши поети. И тъкмо затова бъркат някои графомани и мераклии за бърза слава, които преписват негови лирически късове. Това веднага проличава, защото са двадесет и четири каратово поетично злато.
Чрез своя роман в стихове Бурнаски дообогати с нови багри и сложни психологически обрисовки образа на мъжете, посветили се на воинския дълг. Неслучайно някои драматични състави към домовете на Народната армия направиха сценични реализации по "Подземен вятър" и "Любовта на лейтенанта".
Аз лично съм се впечатлявал от умението на поета да превъплъти личните вълнения на героя в единство със случайното и общественото му поведение. Тук е сложността на военната тема, която плашеше други талантливи пера. Норми, устави, дълг и чест, достойнство и дисциплина са бариери, които могат да преодоляват и пресъздават конфликтите художествено и убедително само най-даровитите.
Професор Симеон Хаджикосев през 1988 г. ми даде обширно интервю за литературата на военна тема. В него обобщава: "Бурнаски е директен, откровено патетичен поет... Той владее отлично класическия стих... Стиховете са оркестрирани с половин октава над обикновените човешки чувства, но това не дразни, защото поетът е много искрен дори когато е патетичен. Най-значителната му сполука като военен поет е доказаното умение да споява в едно интимното и гражданското начало. Безспорно е умението му да превръща конкретния детайл в символ - обобщение на по-значими идеи".
Всяка своя творба Бурнаски носеше в душата си, както се носи рожба. Той винаги е високоотговорен пред читателя. Никога не се поддаде на халтурата. Никога не използва положението си на щатен редактор, завеждащ художествената литература във Военното издателство, или като началник на групата писатели към Министерството на отбраната, никога не се поддаде на външен натиск, не направи компромис с професионализма. Единствен цензор за него е вътрешният му глас, художествените критерии, хуманизмът на творбата.
В предлагания сборник стихотворения и поеми Бурнаски следва кауза, която винаги е отстоявал:

Един войник,
дори да е оловен,
остава в битката до старини!

Поетът сам си отговаря защо това е така. Защото, ако си държал знамето с една ръка, губиш правото да вдигаш двете! Проявявам пристрастие към творчеството на Бурнаски, но тук ще подчертая специално "Вечерница-Деница". Може би идва от глобалната тема за световния мир и от мечтата на поета обичта между хората да пребъде, да се установи трайно доверие между народите и държавите, въплътено в лично усещане и преживяване на лирическия герой.
Когато вече беше извън военните редици, Бурнаски не демобилизира своя талант. Напротив, създаде новаторски по дух и поетика творби - стихове и публицистика. И днес е на поетичния кораб, който въпреки ветровете на промени, следва своя курс.
Още преди години той предупреждаваше:

Тежи над нас убийствена омраза,
отровен облак над света кръжи...

Искаше всичко да опазим, и себе си да опазим от лъжи. Днес тези му послания важат с още по-голяма сила.

Георги Георгиев

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ