През последния месец на 2013 г., изпълнителния директор на издателство "Пропелер", Митко Ганев ми даде две стихосбирки. Едната, по-голямата - "Отплаване към щастливия залив", е от Чони Чонев. Другата - "Тайна градина", е на Дона Чонова - неговата съпруга. Разбирам основанията на грижовния издател, те са най-малко две. 

Първото, че аз ценя Чони Чонев като поет. Ганев помни времето, когато бях началник на Военно издателство и подписвах стихосбирки на Чонев за производство. През 2007 г. в книгата ми "Дарования" съм написал следното: "Ние нямаме особена традиция в маринистиката, но създаденото от Никола Радев, Константин Площаков, Върбан Стаматов, Чони Чонев впечатлява с нашенски колорит и свежест."

Второто основание на Ганев е това, че аз пиша за Шипка, където години живея през лятото, а семейство Чоневи са родени и двамата в село Осетеново, т.е. ние сме от Казанлъшкия край.

Прави чест на Дона Чонова, че е подбрала, подредила и издала тази осма поетична книга на Чони. В нея преобладават нови стихотворения, всяко от тях е датирано и е отбелязано къде е сътворено. Книгата представя Чонев в по-широко адресно пространство, интимно, вглъбено докосва душевните струни на читателя. Чони Чонев се е родил с дарба на поет. Първото му стихотворение с амбициозното заглавие "Вместо завещание" е създадено в някоя нощ или в тревожен моряшки ден още когато е курсант във Висшето военноморско училище. Датирано е с 23 май 1969 г. Респектирани сме от дръзкия глас на младежа с матроски кител, който заявява, че иска да почива под вълните, а над него да свирят урагани. Иска само винаги да помнят хората добрия капитан.

И ще съм щастлив, ако задъхан

спра във мрежите на стар риба.

И ще съм доволен, че искрица

радост на света съм дал.

Надареният човек е благодарен на съдбата, че се готви за боен офицер, за командир във флота, но талантът му го спохожда в сънищата, в походите и той записва вълненията си върху белия лист.

И днес си спомням колко беше щастлив при едно награждаване от Министерството на отбраната на негова поетична книга, издадена във Военното издателство. Свенливо сподели с мен, че радостта му се дължи на това, че авторитетно жури от писатели и критици е направило предложението. През 2011 г., на 1 март, ми е написал върху книгата си "Стихотворения" следния автограф: "На полковник Г. Георгиев, който ми даде старт в живота, от сърце". Ролята ми е надценена, като във всеки приятелски жест. Неговият старт е заложен от родителите му в село Осетеново, там гдето река Тунджа тихо тече, а отсреща се извисява старопланинският връх Ботев, в Долината на розите и Тракийските царе. Сам той най-добре го е казал:

Приличам на поток,

с Балкана съм се сраснал,

а вечно към морето се стремя.

Достигна ли го, връщам се

обратно

една любов с дъжда да изразя.

Чони Чонев не издаваше всяка година книга с мерена реч, защото знаеше божествената роля на поезията. Ето неговите осем сигнала, подадени от поетичния му пистолет: "Когато другите почиват", "Море под мостика", "Земен човек", "Палуба", "Смог", "Лодка от хартия" "Стихотворения" и "Отплаване към Щастливия залив".

Името му се появяваше върху дебели книги - пет тома със заглавие "Корабите", три тома "Подводната война на Третия райх", "Подводните диверсанти", "Катастрофата "Курск" - последната загадка на XX век", два тома под заглавие "Подводниците на Русия" и двуезичното "Военноморският флот на България". Както се вижда, това е друга литература, написана експертно, с публицистични страст.

За разлика от своята съпруга Дона, той по-рядко е бивал в родното им село, но то присъства в поезията му. Той не се завръща в своя дом, когато е паднал сняг, покривът дими и дълги сенки хвърлят по земята високите, любими планини. Съзнава и му тежи, че е забравил родните места, но се надява "портата на бащината къща и този път ще ми прости това".

През зимата на 1973 г. във Варна той ще си спомни тунджанските върби и ще възкликне:

Все тези бели вирове

сънувам нощем,

закътани край малките селца;

все тези клонести върби

ме галят още

с напукани от вятъра ръце.

Синовни чувства бликат от стихотворението "Къщата на спомените", както и друго без заглавие, в което признава, че този селски свят е носил цял живот със себе си в далечните морета, но знае, че майка му го очаква мълчешком, да скръцне порта, да прекрачи прага.

Изненада ме първата стихосбирка на Дона Чонова, съпругата на поета. Оказва се, че и тя е с душа на поетеса, носила е мерена реч, но рядко е сядала да я отлее върху белия лист в своята си стилистика. За разлика от Чони тя по-често е пребивавала в село. Имала е възможност да слуша шепота на две стари къщи - бащината и тази на свекъра, а те винаги редят тихо стари истини и потайни легенди. Тя е изпращала най-близки, през две-три години - родния си баща, свекърва си, после скъпата си майка, брата на съпруга си. Раждали са се печални стихове. В тези споменни късове се докосваме до отминалото й детство, до съкровени импресии, тъжни мигове пред гроба на баща и майка, незабравими вълнения през зимни нощи и ранни пролетни дни, през знойното лято и мъдрите есени, когато прибира плодовете на своя труд. Аз лично съм силно впечатлен от стихове като "Старата сушина", от чудесните посвещения на Чони, от оригиналното стихотворение "Дървояд".

Свежест и прелест излъчва оформлението на "Тайна градина" - графиките на Дона, живописните творби, както и старите и съвременни бижута.

Едно семейство ни дарява със своите поетични книги, които ще запомним за цял живот, още повече че Чони Чонев отплава към Щастливия залив на 20 декември 2011 г.

Георги Георгиев

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ