В колекцията си Тончо Желязков има уникален "Щаер" от 1938-ма,"Трабант" с 4 врати и мотоциклет "Херкулес-лилипут"

Ако сте начинаещ фен на ретроавтомобилите и се чудите как можете да си създадете собствена колекция, без при това да "хлътнете до уши" в заеми - потърсете Тончо Желязков.

67-годишният старозагорец, който е сред основателите на местния ретро-авто клуб има простичка рецепта:трябва да разбираш от двигатели и да не пестиш времето си.

 

Защото понякога за намирането на дребен детайл отиват месеци за ровене из автоморгите и още толкова да пригаждането му към непомнещ годините си двигател.

При него всичко започнало преди повече от 4 десетилетия, когато му се "паднал" автомобил "Щаер" от далечната 1938-а година.

Возилото било потънало в ръжда, двигателят бил "изпушил", а тапицерията от купето просто липсвала.

Сделката била сключена за петдесетина тогавашни левчета, но пък възстановяването отнело почти две години. Докато най-после машината изглеждала като току що слязла от конвейра.

Днес колекционерът твърди, че за нищо на света не би се разделил с "немеца". Нищо че към него е прибавил "DKV F7" от 1947-а, "Reno Dofin" от 1958-а, наборът му "Standart Tenant" и "BMW Izeta" от 1952-а.

Все марки, за които далеч по-заможни от него събирачи се "облизват" и въздишат.

По далеч непълни пресмятания бай Тончо в момента е щастлив собственик на цели 40 четириколесни "звяра" и още толкова "двуколесни".

В дългия списък на марките фигурират "Мерцедес", "БМВ", "Ровър", "Тойота", "Опел", "Сузуки", "ЗАЗ" и разбира се "ВАЗ" и "Москвич".

Само някогашната германска картонена слава "Трабант" е представена с 6 бройки, като най-старши е модел от 1963-а година. Сред тях е и уникална лимузина "Макси" с 4 врати, за която колекционерът твърди, че друга не е виждал нито в България, нито в чужбина.

На въпроса: "Коя е най-добрата марка?" без да се замисля отговаря:ай-добре си е да караш нова кола, но ако можеш да избираш и ти е по джоба- сядай в "Мерцедес" или "БМВ".

Най-първата кола, която е имал е "Булгаррено 8", която купил за 7 000 лв. през 1969-а година.

Карал я почти две петилетки и с късна дата признава, че съжалява защо я е продал. Купувачът бил милиционер от родното му градче Раднево и само за няколко месеца успял да я потроши. До степен да не може да бъде възстановена.

За пръв път помирисал бензин още като ученик в старозагорския техникум по електротехника "Георги Сава Раковски".

Преди да изкара курсовете, защото нямал навършено пълнолетие, пърпорел по междуселските черни пътища с мотоциклет MZ-150.

От онези лета му останал и първият акт за каране без свидетелство за правоуправление.

Глобата я платил чичо му, тракторист в радневското ТКЗС, а за наказание го накарал да разглоби и сглоби  "за време" двигателя на трактор Zetor 25 A.

В казармата пък яхнал мощен руски "М72" с кош, на който имало монтирана лека картечница "Максим Дегтерьов".

След време, когато решил да попълни колекцията с мотоциклети стартирал от същата марка. Като след време успял да се "уреди" и с "дегтерьовка".

Сега двуколесниците са представени от модели на "ИЖ", "Ява", "Симсон", "MZ", "Ковровец", "Бамон", "Веспа" и разбира се родното "Балкан"-че.

Като "черешката в тортата" е немският "Херкулес- лилипут" от 1940-а година. Ръцете му се разтреперели като видял мотопеда - бил затрупан под купчина тор в един селскостопански двор.

Ликвидаторите на селското ТКЗС чак не повярвали когато им предложил да го купи. Споменът за някогашни урок по разглобяване и сглобяване на тракторен двигател е в основата и на предстоящата му "сделка" - покупката на 54-годишен руски ДТ-20.

Признава че е донякъде подвластен на максимата "Без едно мога, но с едно не мога!". "Крастата" на колекционерството е много заразна, някак неусетно се прехвърлила към двамата му сина Драгомир и Диан. Напоследък усещал че обхваща и внуците. Които с искрено себеотрицание ровичкали из специализираните интернет сайтове, за да открият липсващ детайл или аксесоар.

Съжалява че не е успял да убеди местните управници да реализират отколешната му мечта за градски музей на ретро автомобила.

За да положи основите му е готов да се раздели с най-добрите си образци от колекцията. Със сигурност и други от членовете на клуба щели да го последват.

Трима кмета досега го изслушвали, кимали с глави уж разбиращо и ...нищо не направили. Но пък с охота се снимали по време на ретро-ралитата и приемали овациите на публиката.

Не е пресмятал колко му струва хобито, не е продавал нищо от колекцията си, само на два или три пъти склонил за размяна.

Подредил е богатството си в приземния етаж на автокъщата си в южния край на Стара Загора. Буквално всяка свободна минута прекарва там. Защото ... "двигателят е като млада булка, иска да го поглезиш с внимание"!

 

Христо Христов

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ