Старозагорската поетеса Мария Донева гостува в Казанлък във вторник. Поводът беше представянето на новата й книга "Шепа лъскави череши", което се състоя в залата на Културно-информационния център. Събитието е част от поредицата "Очи в очи с поезията" организирано от Община Казанлък, Клуб на дейците на културата и общинска библиотека "Искра". Донева е автор на над 10 книги. Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево и е драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.

Казанлъшкият поет Румен Денев участва в представянето на поетесата пред казанлъшките й читатели. Според него нейните "стихове се раждат както расте тревата." Той нарече Донева поет със сърце, което се усмихва, приемайки я за един лъчезарен поет. И беше напълно прав, описвайки едно от лицата на поетесата. Защото това бе само едно от тях. Многообразието, артистичността, жизнерадостта и дълбоките житейски смисли се преплетоха в минутите, в които бяхме заедно със старозагорската поетеса. Тя "изигра" своето творчество, изтанцува го по един детски и артистичен начин. Дошлите да чуят и видят Донева усетиха завладяващия чар, харизма, виталност, жизнерадост и светлина, която излъчва както тя, така и нейното творчество. Поетесата прочете и рецитира стихове и от предишни свои книги като  "Тя се наслаждава на дъжда" и "Заекът и неговата мечта".

Книгата "Шепа лъскави череши" е с редактор София Несторова и илюстратор Иво Рафаилов. Донева разказа за книгата си, че в нея малко се е разбунтувала, тъй като благодарение на предишните си книги е приета от обществото като един лъчезарен поет. Това обаче бил само един от образите й. Поетесата сподели, че всъщност твърде често е и тъжна. В тази книга, тя си позволила да остави и малко тъга, защото тя също може да бъде красива. Според Донева споделяйки  тъмните си преживявания човек открива, че не е сам на света. Поетесата е разделила книгата си на четири части - пролет, лято, есен и зима. Определя я като роман в стихове, които могат да съществуват и сами по себе си, но заедно оформят една обща история. Мария Донева каза още, че "има някаква биометричност, нещо лично в шепата череши", добавяйки, че "за да има шепа, значи някой държи черешите, за да ги даде на някого и съм си мислела за това, че е много важно как даваш това, което даваш. Ако държиш в шепата си черешите хлабаво, ще ги изпуснеш, ако ги стиснеш - ще ги смачкаш. Важно ми се струва да знаеш колко здраво да държиш нещо и кога да го пуснеш."

Мария Донева сякаш прие хората дошли да я видят и чуят като нейната шепа с лъскави череши, които тя нежно обгръща с дланите на невероятната си поезия.

Светла Димова

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ