Приказките за хубаво нещо. Малко се спори по въпроса. Те могат да бъдат забавни, отпускащи, поучаващи, а понякога дори стряскащи. Зависи за кого са предназначени те. За деца, за възрастни, за юноши. Зависи по кое време на деня се четат, дали ще са за приспиване, дали ще са за добиване на друг поглед към живота и дали се използват като начин да научиш нещо. Но дали истината за приказките е една? Дали всичко трябва да се приема буквално или да се вникне между редовете? Известно е, че много от популярните приказки, с които всички сме пораснали не са такива, каквито ги знаем в техния оригинален вариант. Обикновено те са пренаписани и адаптирани съобразно най-масовата аудитория, към която са адресирани - децата. В следващите редове, вестник "Долина" ще ви представи другата гледна точка свързана с приказките и техните автори. представяме ви  трима от най-известните приказни писатели - Шарл Перо, Братя Грим и Ханс Кристиян Андерсен.

"ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ" И "МАЛКАТА РУСАЛКА" - АВТОБИОГРАФИЯТА НА АНДЕРСЕН

Ханс Кристиан Андерсен е може би един от най-меланхоличните "детски" писатели. От снимките му лъха отнесеното изражение на вглъбен и неразбран от околните човек. предполага се, че е имал различна от "общоприетата" сексуална ориентация. Неговия живот, както и този на много хора носи отпечатъкът на любовта. Но на онази - несподелената. Мъката и тази несподелената любов направили светът крайно негостоприемен за писателя. Андерсен бил неразбран от хората, които го заобикаляли. Самотата и странността му се превръщат в първите неща, които тласкат писателя да се обърне към един друг свят - този на приказките. Но както всички знаем - в приказките на Андерсен личи именно онази тъга, която той изпитва в живота си. Героите на неговите приказки дори и да намират своята любов в приказния свят, в който обитават - не могат да я запазят. 
Добре познатата ни малка русалка познаваме най-вече като морската красавица, която намира любовта в лицето на принца и остава с него до края на дните си. Но това, което много от нас помнят е и другата история, онази не с щастливия край, онази, в която малката, красива и нежна русалка се превръща в морска пяна. А този неин край е предшестван от болката при сдобиването й с крака, от болката, че нейния "верен" принц се влюбва и се жени за друга. И с още по-голямата болка самата тя да преглътне собствената си любов към принца, превръщайки се в негова убийца.  
Андерсен е роден в далечната вече 1805 г. в Дания. Семейството му било  бедно. Баща му е бил обущар, а майка му перяла дрехите на хората срещу дребни суми. 
Интересни факти, вероятно оставили своя отпечатък и в творчеството на Андерсен са обкръжението му от психично болен дядо, както и неговата фикс идея да влезе във висшето общество. Тази идея дошла след предсказанието на гадателка, че Ханс има във вените си кралска кръв. Още от дете писателят имал странно поведение, което го превърнало в неразбран самотник още от детство. Прекарвал повечето си време със стари жени от приют за стари хора. Те му разказвали старинни приказки.
Всичко това развило неимоверно много неговото въображение. То, в съчетание с психологическите травми нанесени от децата, които му се подигравали в детството, провокирало възникването и на много фобии в съзнанието на писателя. Андерсен се е страхувал от тъмното, от болести, от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекалено много пари за дадена покупка.
Андерсен е вярвал също, че всъщност истинският му баща е крал Кристиан осми, доказателство за което (според Андерсен) била и получената от краля стипендия, когато му била отпусната на 33-годишна възраст. 
Андерсен не е имал свои деца, но си спечелил славата на разказвач... на чуждите. А две от най-известните му приказки - "Грозното патенце" и "Малката русалка" могат да се сметнат за автобиографични. Факт, който още по-приказно запълва нишата, която Андерсен е оставил - липсата на истинска автобиография.

ИСТИНАТА ЗА СНЕЖАНКА ОТ БРАТЯ ГРИМ

Братя Грим  от своя страна събирали историите си докато обикалят Германия и изучават нейния фолклор. В хода на тези свои обиколки, двамата братя се запознавали с местни аристократи. От всеки от тях братята научавали по някоя приказка разказвана от тях или от техни слуги. Тези приказки обаче не били като онези, които познаваме днес в техния най-масов, романтичен вид. Тези приказни истории, които братята записвали, били изпълнени с много насилие и със сексуален подтекст. Което от своя страна ги правело крайно неподходящи за детската аудитория, нещо повече - братята си спечелили  много ожесточени критици. Това наложило и по-късна преработка на приказките, за да ги познаваме в днешния им по-приемлив вид. Ето и един пример с известната приказка за "Снежанка и седемте джуджета". Във версията, която ние знаем, мащехата моли ловеца да изтръгне сърцето на Снежанка и да й го занесе. В оригиналния вариант мащехата желае не само сърцето на Снежанка, но и други нейни органи. Истинският финал на приказката също е различен. Приказката в оригинал не свършва, когато принцът взима тялото на принцесата със себе си към двореца и от труса, докато язди, Снежанка изплюва парчето отровна ябълка. Историята продължава в оригинал и след това. Принцът и Снежанка се женят, а на сватбата си канят мащехата, за да я накажат за делата й. Младоженците дават на кралицата нагорещени железни обувки, с които тя трябва да танцува, докато не умре от болки.

"ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА" - БЕЗСМЪРТИЕТО НА ПЕРО

Друг известен автор на приказки е Шарл Перо. И той като Андерсен се придържал към текстове, в които краят не е щастлив. За сметка на това обаче, в края на приказките си Шарл Перо пишел нравоучителни стихове. В тях се съдържали поуки относно това кое е правилно и кое - грешно.

Най-известните приказки на Перо също са преработени и в оригинал не са това, което познаваме. Например в "Червената шапчица" ловецът спасява момиченцето от лошия вълк и го убива. В оригинал червената шапчица не била дете, а младо момиче. То попитало вълка как да стигне до къщата на баба си. Звярът я упътил грешно, причакал я в гората и я изял. Така свършва приказката. 
Шарл Перо е роден много, много отдавна. В далечната 1628 г. и умира през 1703 г. Но е останал безсмъртен, благодарение на приказното творчество, което е оставил след себе си. 
През голяма част от живота си Перо е нямал никаква идея, че може да пише. Баща му е бил чиновник - буржоа. На младини Шарл Перо учи за юрист, след което е назначен на висша кралска служба.
Чак след като е навършил 55 години през 1683 г., Шарл Перо започва да пише. Тогава Перо вече има ясна визия за живота, както и за проблемите, които носи той. 
През 1671 г. Шарл Перо е избран за член на Френската академия на науките.
Когато е пишел приказки, Шарл Перо е бил с обърнат към народното творчество поглед. Там откривал интересни персонажи, които по-късно стават герои на приказките му. В народното творчество Перо откривал жив, неподправен и изразителен народен език. Богатото идейно съдържание на езика и изключителния хумор лъхащ от него, направили народното творчество съществен елемент от по-нататъшните приказки на автора. Героите му винаги са обособени в два типа - добри и лоши.

- брой 35 на в. "Долина"

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ