На 26 януари 2015 г. се навършват 110 години от рождението на поета, белетриста и преводача Тодор Харманджиев (1905 - 1993)

Някога декламирах откъс от поемата на Тодор Харманджиев "Поколение", а после заобичах неговата мека белетристика.

Запознах се с този мъж с красиво лице, изсечени скули и добри очи в самия край на 1959 г. В Самоков дойде да служи Иво Тодоров, малкият син на писателя.
Често канехме писатели. Този път се обърнахме към Димитър Методиев, изтъкнат по онова време поет, чийто брат Георги беше командир на взвод при нас, към Генчо Узунов от в. "Стършел", към Славчо Ангелов от градския вестник и Тодор Харманджиев. Беше студен декемврийски ден, но се радвах, когато наблюдавах бойците как добре посрещат стиховете, фейлетоните и разказите, прочетени от нашите гости. Те ги откъсваха от войнишкото всекидневие. 
Не зная защо още тогава Тодор Харманджиев ми напомни за татко.

- повече прочетете в бр. 4 на в. "Долина"

Георги Георгиев

 

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ