На снимката: дядо Христо и дъщеря му Бойка

Всяко населено място си има емблематични хора, които са част от специфичния му човешки колорит. В Павел баня една от тези личности е Христо Николов Хиджов или бай Христо, както всички го наричат тук. Той е забележителен с две неща - първото, че е най-възрастният жител на града - през декември ще започне 98 години, а второто, че на територията на общината е от малцината живи ветерани от Втората световна война и единственият от Павел баня.

Навечерието на 9-ти май - 70 годишнината от края на войната и победата над фашизма беше хубав повод заедно с мениджъра на сайта Pavelbanya.eu - Недялко Несторов да засвидетелстваме почитта си към бай Христо, като заснемем клип с него, да чуем някои от спомените му за войната и посланията му към младите хора на България. Но нека опиша накратко нелекия житейски път на този скромен българин. Роден е на 23.12.1918 г. в с. Кремен,  Гоцеделчевско, сега в Благоевградска област. Отбива военната си служба, жени се и като всеки млад мъж мечтае да свърти дом и отгледа челяд. Но сякаш най-хубавите му години са орисани да минат под  тъмния облак на войната. Зачислен е към 39 пехотен Солунски полк  и от 1941 г. започват да го призовават в запасните военни части. 
"Много съм теглил, стотици километри съм извървял с пехотата - припомня си бай Христо. - Три-четири пъти съм ходил запас - една година в Лесковац - Сърбия, пет месеца в Скопие - Македония, една година в с. Мамарчево на турската граница. Тъкмо се прибрах, пак ме викат в Гоце Делчев и пращат частта ни в Орфанския залив на Егейско море, където се очаквало германците да направят десант. Останахме там няколко месеца, но се получи заповед да ни изтеглят. Девети септември 1944 г. ни завари в Хисаря. Зачислиха полка ни в състава на Седма пехотна Рилска дивизия с командир подполковник Евлоги Георгиев. От там направо ни пратиха на фронта да гоним германците!" 
Всъщност бай Христо е взел участие само в Първата фаза на заключителния етап на войната, когато българската войска преминава под оперативното командване на Трети Украински фронт с главнокомандващ маршал Фьодор Толбухин. Тази фаза трае сравнително кратко - от средата на септември до края на ноември 1944 г., но има огромно значение за по-бързото изтласкване на военните части на Третия райх от територията на Балканските държави. Бойците влизат в ожесточени сражения с отстъпващите части на германската армия при Крива Паланка, Стражин, Страцин, Драва и Куманово.  Най-ярък спомен бай Христо пази от първото си бойно кръщение:

- повече прочетете в бр. 19 на в."Долина"

Йорданка Трополова

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ