На 12-ти юни, като част от програмата за Празника на розата и минералната вода, в розоварната на гр. Павел баня бе тържествено открит голям дърворезбован барелеф, в памет на Иван Стойнов Тъмнев (1886 - 1967 г.) - един от най-известните и ревностни стопани-розопроизводители от града, чието име вече бе потънало в забрава. Автор и дарител на паното е талантливият художникът-резбар Иван Бубев, родом от Павел баня. След завършването на Художествената академия той работи в София около 25 години, но вече от 30 години живее в реставрираната си родна къща и с огромна любов създава и дарява творби, възкресяващи известни личности и събития от историята на курортния град, което го извисява не само като творец, но и като голям родолюбец и личност с високи нравствени качества.
В словото си при откриването на барелефа, кметът на Общината г-н Станимир Радевски съобщи, че това е петата художествена творба, сътворена и дарена от Иван Бубев за Павел баня, след ажурените резбовани пана в сградата на училище "Христо Ботев", резбоването на историческия стар бряст в центъра на града, и двете пана в читалищната сграда - едното посветено на братята Димитър и Георги Чорбаджийски и другото - на д-р Иван Балев. "Няма друг човек в Павел баня, който със своето изкуство да оставя за историята и за поколенията на града такива трайни художествени произведения, - каза още г-н Радевски. - Пожелавам на г-н Бубев много здраве, за да продължим да работим с него. Той ще бъде автор и на иконостаса на новоизградения молитвен дом в с. Виден. Бих искал да споделя, че когато проф. Димо Заимов, който е родом от Турия и 9 години е бил зам. ректор на художествената академия, ме попита кой ще изработи иконостаса на църквата и аз споменах името на Иван Бубев, професорът кимна одобрително и каза убедено: "Да, той ще го направи!" Просто оценката беше много висока. Затова от мое име и от името на общинската администрация благодаря на г-н Бубев за всичко, сътворено до сега и за това, че тук, в розоварната, посетители и туристи ще могат да разглеждат паното и да научат историята на човека, вложил сърце в основния поминък на населението - розопроизводството, което ние сега възраждаме…"
А ето какво разказа самият Иван Бубев - един не само даровит, но и изключително скромен човек:
"Докато работех по паното, много хора ме питаха защо съм решил да го посветя на Иван Тъмнев. Ами защото името му вече е забравено, а заслужава по-младите поколения да знаят за него. Помня го още от времето, когато бях дете. Впечатлил ме беше с осанката си - висок, строен, плещест, облечен с типично селско облекло - широки бозови потури, дъното им стигаше почти до глезените му, и бяла риза от платно с широки ръкави. Честен, трудолюбив и свободолюбив, както го описва в книгата си нашият съгражданин инж. Лальо Растев. Един типичен български селянин, достоен за перото на Йовков или на Елин Пелин. Беше имотен човек, но обработваше земята си само с помощта на дребна, жилава стара жена и един аргатин. Само по време на цъфтежа на гюловите си градини наемаше розоберачи. Баща ми винаги говореше с респект за него. Пак от баща си знам, че когато по време на голямата икономическа криза 1929-30 г. по внушение от Германия у нас започват да плащат премии на розопроизводителите да изкореняват розовите си насаждения, повечето селски стопани се полакомяват и ги унищожават. Единствено Иван Тъмнев отказва категорично и си ги запазва до 1956 г., когато става колективизацията на земята. Известно е, че след 9 септември 1944 г. са му взели насилствено 15 кг. розово масло. А аз едва миналата година научих, че от жестокия побой, който са му нанесли тогава, той не е могъл да сяда до края на живота си. И сега, когато в нашия край розопроизводството се възражда, реших да извадя от пепелта на времето името на този достоен българин. Релефът на паното е от три пласта. Дървеният материал е от мура и е стар и отлежал - доставил съм си го от Банско преди около 30 години. Всеки от двата розови храста от ляво и от дясно на портрета на Тъмнев излиза от кункама - съд с тясно гърло, в които са съхранявали розовото масло. Работил съм паното с голяма любов и съм удовлетворен, че благодарение на собствениците на розоварната, успях да осъществя намерението си." На тържеството присъстваха Христина Петрова, председател на Общинския съвет, зам. кмета на общината Йорданка Енева, председателя на читалищното настоятелство Донка Иванова, новоизбраните за царица Роза Даниела Карастоянова и за цар на Минералната вода Юксел Христов, хора от града, както и участници в международния фолклорен фестивал, на който Павел баня бе домакин.
Йорданка Трополова

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ