Иван Блажев е роден през 1926 година в село Мечка, Сливенски. Завършва Художествена академия в София, специалност скулптора при проф. Марко Марков през 1950 г. следващата година става член на съюза на българските художници. Живее и работи в София. Участва в почти всички общи художествени изложби със скулптурни фигури, композиции, портрети на културни дейци, писатели, поети, художници. Участва и в международни изложби.
Значима дял от творчеството му е в областта на монументалната скулптора, редица паметници на видни исторически личности и събития, на писатели и поети са изработени след спечелването на национални конкурси. Негови са паметниците на Иван Вазов в Сопот и София, създадени през 50-те години на миналия век. След спечелването на конкурс изработва портретна композиция на Д. Благоев и Н. Габровски - паметник в град Велико Търново, открит през 1975 г., портретна фигура-паметник на Фридрих Енгелс в град Казанлък през 1980г.
Показаната в ОХИ през 1957 г. портретна фигура на П. К. Яворов става паметник пред къщата-музей на поета в София и в Поморие. Негови са всички скулптурни фигури на големия поет в родния му град Чирпан и на още много места в страната.
През 60-те и 70-те години Иван Блажев създава и други монументални творби. Такива са фигурите-паметници на Цанко Церковски в град Бяла Черква, на Найден Геров в Лом, на Елин Пелин в родния му град, на Никола Вапцаров в Банско, паметници на загинали за свободата в Пазарджик. Създава редица образци на българката.
Особен раздел в творчеството на Иван Блажев са декоративните пластики, проекти за монументална украса.
През 1986 г. показва в голяма самостоятелна изложба около 100 свои пластики-оригинали, а също фотоси на някой от своите паметници. Много от творбите му се намират в галерии в нашата страна, а други в галерии в чужбина, частни колекции в Холандия, Германия, САЩ и други.
Носител  е на награди и ордени "Кирил и Методий" II и I степен.
Умира през 2006 година.


Уважаеми читатели на в-к "Долина", запитвали ли сте се колко паметници и монументални произведения на изкуството има в нашия град? Можете ли да ги изброите? Повече от сигурен съм, че не. Обикновено се започва от Лъвовата чешма (Царската), Мемориала на загиналите казанлъчани за свободата на България в градския парк "Розариум", паметника на Васил Левски в едноименния квартал, на композиторите Емауил Манолов и Петко Стайнов, на публициста от началото на миналия век Георги Кирков и до тук. А назоваването на имената на техните създатели е задача с повишена трудност.
Повече от наложително е, след като имаме амбициите да превърнем Казанлък в град на културния туризъм, да привличаме все повече наши и чужди туристи, съответните институции от общината да се заемат с издаването на фото диплянка или албум на всички паметници с кратк анотация, кой е авторът и кога са били изградени.

С настоящата статия си поставих за цел да ви запозная със скулптура Иван Блажев, който заема подобаващо място като майстор на съвременната скулптура и монументална пластика не само в България, но и в нашия град.
Запознах се с него през пролетта на 1976 година. Сегашното наше предприятие "Арсенал" тогава носеше името "Фридрих Енгелс". Ръководството на фабриката обяви национален конкурс, чрез Съюза на Българските художници (СБХ) за изработване на паметник на патрона.
Като представител на възложителя-инвеститор, присъствах на журирането  на проекта от комисия скулптури с председател сегашния академик Величко Минеков. 12-сет бяха авторите предложили творбите си на изключително отговорния конкурс. Защитата на творбите, чиито проекти бяха изработени в гипс, в размер около 1,5 м., продължи цели 5 часа в една от залите на улица "Шипка" 6 в София. След обсъждането на проектите седем членното жури обяви резултатите правейки им критична оценка и аналитичен разбор. Един от авторите - Иван Блажев се яви с два проекта. Първото място бе определено за него. Председателят на конкурса го провокира с въпроса: "Иване, ти се представи с два проекта, които образно казано обичаш като двете си деца. Кой от тях би предпочел и как ще се мотивираш?" - Той сам определи по-добрия си проект, който напълно съвпадаше с оценката и решението на журито.
Зарадвал се изключително много от оценката за труда си и получил 5 000 лева награда, той ме заведе в хубав ресторант за да полеем победата. Разказа ми, че повече от половин година е работил по проектите. Направил проучване по целия свят, какви паметници има на Фридрих Енгелс и събрал снимки. Оказало се, че всички са само бюстове, но не и в цял ръст. Изчел задълбочено биографията му, констатирал че има написани изключително много трудове на военна тематика, а близките му приятели се обръщали към него с обръщението "Генерале". В Блажев се оформя идеята да избере за проекта си позата на генерала застанал мирно наблюдавайки парад.
Някъде през май започна изчукването нагрубо на гранитните ……….от двама майстори каменоделци в ателието му в Княжево. В края на юли, грубо оформен паметника бе докаран на мястото му на площада пред управлението на предприятието.  Близо два месеца подпомаган от сина си Людмил, студент в Художествената академия контролиран от критичните погледи на минаващите покрай него работници, той оформи, както е по проект, завършения вид на паметника. Присъствах на приемането от същата комисия, която одобри проекта като това стана в един и същ ден с приемането на паметника на Самарското знаме в Стара Загора. Оценката по изпълнението бе отлична.
Паметника на "Фридрих Енгелс" по непонятни причини бе открит през 1980 година от професор Стоян Михайлов. Гранитната му фигура е висока 5 метра, а подземната 1,30 м. Околното пространство е оформено от архитект Иван Димов, на фона на дървесните корони служещи за фон, той има величествен вид. Покрай него всеки работен ден, на отиване и връщане от работа, в генералската си поза Енгелс посреща и изпраща трудовите хора на "Арсенал". Пред него те празнуват всяка година трудовия си празник.
През годините на управлението на СДС с министър председател Иван Костов, когато бе съборен мавзолея на Георги Димитров в София, бе поръчано на Данчо Маринов (Истината) да "бутне" Енгелс, защото е комунистически паметник. Прозорливостта на ръководството на "Арсенал" не му позволи да изпълни това поръчение.
Изграждането на паметника ни сближи със скулптура Иван Блажев. Ходихме заедно на Шипка, Бузлуджа, Етъра. Много пъти съм му гостувал в София, ходил съм и на негови изложби.
Интерес към неговото творчество и личност прояви кмета на Казанлък Станчо Коев. Ходихме му двамата целенасочено на гости в дома му в София, която за моя изненада завърши със "сделка" между тях двамата. По едно съвпадение се оказа, че са набори  - родени през 1926 година. Предстоеше им в близко време пенсиониране, Бай Станьо (така се обръщах насаме към него) предложи на Блажев да го назначи за две години на щат "Главен художник" на Общината, с което ще му осигури по-голяма пенсия. Тогава творците работещи на свободна практика се осигуряваха на минимални вноски. Договорът (условието) беше: срещу художествени продукти изработени от Блажев и консултантски, целогодишно той да получава месечна заплата. За две години бе направено: в парка "Тюлбето" - "Мечката" изработена от камък, скулптурна композиция "Жена с пита хляб", която посреща гостите на Казанлък на гаровия площад, сега "Европа", и паметника на "Георги Кирков" на площада пред "Бозуковото кафене" и клуб "Дружба".
Иска ми се да ви разкажа една среща, която се е запечатала в паметта ми с най-големи подробности. Датата е 29 септември 1981 година, петъчен ден. Бях командирован в София, свърших си работата и някъде около 15 часа се срещам със Станчо Коев пред Министерството на финансите. Помоли ме д аму помогна в тежък разговор, който от 16 часа трябвало да проведе  с нашия приятел Иван Блажев, с уговорката, че вместо с влака ще се прибера с него в Казанлък. Мястото на срещата е хотел "България". В уточнения час се срещаме ние двамата със скулптура Иван Блажев и двамата му каменоделци. В ресторанта на масата с пет стола и сервирани салати започна разговора. Кметът набързо и доста притеснено обясни какъв е поводът за събирането. Каза, че днес му е поръчано и той най-отговорно е обещал, че на 5 декември във връзка с честването на 90-сет години на Казанлъшката партийна организация, преди празненството ще бъде открит паметник на Георги Кирков. Настъпи пълно мълчание и смут сред поканените. Единственото което имаше в наличност в момента бе еднометровия проект от гипс на Георги Кирков. Нямаше осигурен камък и мраморни блокове от които да се изработи паметника. Трябваше да се доставят от кариерата в град Симитли. Време за изпълнение - точно два месеца. Стъписан Блажев сподели, че в тези срокове задачата е неизпълнима, граничеща с невъзможното, и предложи откриването на паметника да стане за 1 май следващата година. "Невъзможното при всички случаи трябва да стане." - бяха думите на Станчо Коев. "Камъкът ще осигуря и доставя аз, а ти Блажев ще дойдеш с мен за да го избереш и после да го докараме в ателието ти."
Скулпторът се сащиса от бързото решение на кмета и поиска да седне за минута с "отбора" си на съседната маса. До като те разговаряха Станчо Коев поиска мнението ми за идеята си да обещае 1000 лева награда на каменоделците, ако задачата бъде изпълнена в поставения срок. След потвърждението ми той веднага обяви решението си на висок глас и те се върнаха на масата при нас. Предложението на кмета свърши работа и каменоделците увериха Блажев, че ще работят в почивните дни и вечер, но ще изпълнят задачата така, че да му осигурят време за окончателното изключване на образа.
Паметникът бе изработен от мрамор с височина на фигурата 3,30 м. и постамент 1,10 м. Площадката пред него бе оформена от архитект Кривошиев. На 5-ти декември привечер, в тържествена обстановка, паметника бе открит от Александър Лилов - член на Политбюро на ЦК на БКП.
Вечерта с Блажев бяхме заедно. беше изключително удовлетворен и изморен от сътвореното от него и помощниците му. Каза ми: "Бончо, за мен е истинско чудо да направя такъв огромен паметник - достоен за рекордите на "Гинес"". По някое време към нас се присъедини и Станчо Коев, прегърнаха се с Блажев, благодари му и вдигнаха наздравица.
През годините отделно и заедно много пъти сме ходили много пъти на откриването на негови изложби и искрено сме се радвали на успехите му. Той беше изключително благодарен на кмета за добрата пенсия, която получи. А ние, казанлъчани, по достойнство оценяваме сътвореното от него.
За мен Иван Блажев е ярък пример на художник отдал се безпределно на своето изкуство. За него изцяло важи една максима на Владимир Димитров-Майстора: "По-важно е творбата да бъде създадена, от колкото да се знае нейния автор."                 
Бончо Песев

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ