В долината:

Трифон Зарезан е светецът - лозар както в българския народен календар, така  и по църковно-православен канон (Свети Трифон). Народният обичай, познат на всички като Трифон Зарезан е част от трудовия цикъл и е свързан с пролетното зарязване на лозята. Всъщност това е първата процедура от началото на годината, която се извършва в грижа към лозето. За това се казва още, че с празникът започва лозарската нова година. Според народната традиция, празникът е известен като Трихун, Трифко, Трифон пияница или Трифон чипия.

продължава>

Коледа е пред вратата. Но сякаш само календарно. Светлините на града греят по-силно от всяка друга година, небето блести от фойерверки. Хората посрещнаха Дядо Коледа, намериха му ботушките, елхата е запалена…

А настроението? Къде е? Има ли го?

Общината се е погрижила за украсата навън, но на доста места в града търговските обекти някак пустеят без гирлянди, светлини и играчки. А и защо им е украса?! Настроението го няма, чувството витаещо го няма, снегът го няма. Мраз и вятър са сковали улиците, тихо е, студено и сиво. Някак на сила се усмихваме, някак на сила избираме подаръци. Добре, че са децата, които подскачат около нас с блеснали очи и вярват в приказката за белобрадия старец. Ако не бяха те надали щяхме да се сетим за празниците. А и как да ни е до празнуване. Стресът през изминалата година ни дойде в повече, случват се нови и нови негативни неща. Позитивното остава скрито.  Настроението не е онова, което беше. Все повече хора крачат забързано по улиците, току се спрат и се запитат: "Къде е? Коледа, къде е?"

продължава>

Вампирско погребение разкриха археолози край Раднево. Гробът е от края на ХI - началото на ХII век. 40-годишен мъж е бил погребан със специален ритуал срещу вампирясване.

продължава>

Честит празник горночерковци!

България е била 500 години под тежко османско робство. Въпреки това българите са опазили вярата си, езика, обичаите, българщината и здравия български дух, за да има България днес.
През 15-ти и 16-ти век турските репресии в селата източно от Казанлък се засилват и положението в тях се влошава. На непокорните и свободолюбиви българи животът е в опасност. За да се запазят те били принудени да се изселят. По него време местностите около Синята река в Средна гора са били вековни непроходими гори, в които турски крак не е стъпвал. Тук бежанците се скрили от турски поглед. Товарели на биволски коли с чергила покъщнината и на групи потегляли към гората. Разделяли се с мил дом, който градили цял живот и в него създали семейства. Разделяли се с двор, кладенец с живителна вода, чардак натежал от грозде, с ниви, ливади, градини. Оголвали къщата, вдигали постели, покъщнина, опразвали хамбара. Опустошили камината, без подница, връшник за печене на хляб, без верига. Огъня угасили завинаги, кокошките натоварили и потеглили през сълзи и все назад поглеждали. Каква душа трябва, за да издържат? Зад себе си оставят един живот. Пред себе си имат само надежда, а в гърдите бие сърцето на българина!

продължава>

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ