Какво му трябва на човек, за да приюти щастието в сърцето си?
Мека постеля, топла вечеря, смеха на шепа верни приятели и ... едни очи, кротки, топли и нежни, в които да се влюби. Не знам за вас, но за мен това е напълно достатъчно. Достатъчно е да останеш седем дни в Казанлък, за да намериш всичко това. Честно! Не ви лъжа!


Ще си кажете: “Да, бе! Какво си видяла ти от града? Какво знаеш за проблемите на хората, които живеят тук?”

О, да! Видях дупките, осеяли улиците на града. Видях тротоарите, облечени в плочки от времето на баба. Видях и новите къщи, строежи... къщи на три ката. Къщи с басейн и белведер. Къщи с паркирани “Крайслер”-и в градините. Къщи с фитнес и къщи с магазини, офиси и кафене. Кафене, което е бивше кино.


А киното... киното е само едно, с един филм седмично и 4 прожекции. Но пък отсреща е театърът. В салона се играе най-древната и най-модерна комедия на света “Жените в Народното събрание” на Аристофан. В лъскавата столица осъдиха този режисьорски проект на Мариус Куркински, но тук... тук млада и амбициозна трупа се е нагърбила сама с тази трудна задача.

В галерията на същата улица, млада и амбициозна художничка е открила първата си изложба в родния си град.

Млади и амбициозни момичета списват и издават сами независимия седмичник на града. А младите и амбициозни общински съветници, честват 3-ти март в рок-клуб с патриотичните текстове на Вазов и музиката на група “Епизод”.

Пак там, мъже от няколко поколения са паркирали кротко своите огнени мотори и пеят и спомнят подвизите на исторически, на български, на истински герои. На сутринта, част от тях отиват да се татуират. Отиват да жигосат върху тялото си племенните знаци – знаци, запечатали миг на храброст, миг на слабост, миг на пиянство и лудост, миг на любов. Татуистът ги надушва по адреналина или .... по парфюма.

Татуистът е фентъзи герой, но е стъпил с двата крака здраво в реалността. В тази същата, в която пише поезия и драматургия, рисува карикатури и илюстрира книги. Реалността, в която издава албум с художествена фотография и дишащи рими на независими млади артисти.

Жените в този град редовно пазаруват маркови дрехи на невъзможно ниска цена в магазините, които предлагат “Tom Tailor” спален комплект за 49 лева и жилетки “Benetton” на кило за жълти стотинки. Жените в този град обзавеждат детските стаи в дома си с мебели внос и празнуват женския си празник в кръчма край стадиона с певица на живо.

Певицата е тъжна тази вечер. Тъжна е пред Бог, пред себе си и хората. Тъжна е, но е истинска. Без маски. Без излишен блясък и с умерена доза суета. Маникюристка е през деня, а нощем пее под час в собствен аранжимент, със собствен тембър и душа, песни, които народът знае.

Народът, за чието добруване работят, хулят се и драматично спорят, председателят на Общинския съвет и кметът на града. Народът, за който едни издават родословни книги, други – исторически, за културата на траките, за цивилизацията и града потънал под мътните води на язовир “Копринка”.

Мътна е водата, защото е мътно времето. Мътни са целите, ценностите, идеалите. Мътни са и плановете за светлото бъдеще и на Казанлък, и на държавата въобще.

Но едно не може да се отрече – цената на спокойствието, на семейния уют, цената на щастието тук е по-ниска и си струва до последната стотинка в сметката. Струва си, защото в Казанлък си струват хората. Аз бих платила всяка цена за човечността. А ти?

Помисли!

На мен са ми достатъчни само тези седем дни, за да разбера, че искам да остана тук завинаги. Завинаги, защото Казанлък е дом, Казанлък е сцена, галерия, клуб, музей и мавзолей на онова, което простичко, по човешки, наричаме душа.

Илиана Димова