В ранните часове на 30 юни 1908 г., взрив с мощност 10-40 мегатона тротилов еквивалент, унищожава 80 милиона дървета на площ над 2 000 кв. км. В Сибирската тайга. Сред множеството хипотези, включително и тази за НЛО, до скоро се открояваше предположението, че огромните площи от Сибирската тайга са унищожени от падането на огромен метеорит. Сред другите най-популярни хипотези, опитващи се да изяснят събитието, са тези за гигантска кълбовидна мълния, ядрен взрив, антиматерия, сблъсък на Земята с миниатюрна черна дупка и, разбира се, катастрофа на извънземен космически кораб.
Сто години след Тунгуския метеорит, през 2008 година, подобен метеорит, но с по-малка мощност, пада на пътя от второкласната Републиканска мрежа ІІ-56, който свързва Шипка с Павел баня и Пловдив. След падането на така наречения Горносахрански метеорит се образува кратер с дължина 7 метра, ширина 5 метра /колкото широк е и самият път/ и дълбочина 70-80 см. Ако се направи съпоставка, двете събития коренно се различават. Поради слабия интерес към подобни събития по онова време, първата експедиция пратена да проучва района в Тунгуска област го посещава една през 1927 г. интересното е, че изследователите не откриват нито метеоритни отломки, нито кратер, какъвто би следвало да се получи при сблъсък с метеорит.

А Горносахранския кратер не само, че се вижда с невъоръжено око, но и смелчаците шофьори, все пак осмелили се да минат през него, чуват още под себе си частични и по-малки земни катаклизми, от рода на - стъргане, чупене на пластмаса и ламарини, късане на шенкелни болтове, падане на ауспуси, кардани, спукани гуми, изкривени джанти ... Ежедневни са случаите на влезли автомобили в кратера.
За тези две години, толкова автомобили са аварирали по пътя от второкласната републиканска мрежа - II-56, респективно кратерите, че ако са събрани на едно място потрошените части на автомобилите и предадени на скрап Републиканската пътна служба би изградила или поне възстановила една солидна част от този второкласен път, който не е никак маловажен за инфраструктурата на района и за хората живеещи тук. Това е най-прекия път от Пловдив до Шипка, от София до Шипка.
Колко е загубила държавата и Общината от отлагането на възстановяването на този път, думата имат икономистите и финансистите.
Като прибавим към това и факта, че от две години казанлъшкия превозвач не обслужва линията Казанлък-Дунавци-Голямо Дряново-Горно Сахране-Асен-Скобелево картинката става все по-мрачна и тревожна. Очевидно хората от този район са забравени не само от Бог, но и от собствената си Държава.
.... повече - четете в "Долина"
Кольо Николов