В Литературно-художествен музей "Чудомир"на 12 декември казанлъшкият поет Румен Денев представи книгата "Слово в немилост". Това е осмият издаден труд на Йордан Каменов. Писателят има завидна автобиография станала все по-богата с годините. Той е  важна част от съвременната ни литература и е роден на 02.02.1945г. Завършил е българска филология през 1974г., бил е редактор на сп. "Монтажи" в периода 1968-1977г., от 1996г. е член на Съюза на българските писатели и дописен член на Българската академия на науката и изкуствата. "Слово в немилост" се състои от четири части - "По волята на империята", "Зоркостта на особата", "Време за хвърляне на камъни" и "От насилие към безсилие или в името на народа". Книгата хвърля светлина в исторически план над несправедливостите, цензурата и преследването на словото през изминалите над сто години. В нея се засягат проблеми, които продължават във времето, проблеми имали своята приемственост, проблеми далеч от темата за празниците завладяла града ни. Това каза и директорът на музей "Чудомир"- Пеньо Терзиев, че книгата е насочена към една по-сложна тематика. Поетът Румен Денев, който представи книгата на своя колега изказа мнение, че това е писател, който стои над партийните пристрастия в наше време. Според него няма друга книга до този момент в нашата история, която да показва над 100-годишното политическо разделение на България, книга, която показва историята за словото като мъченичество. Самият Каменов каза, че трудът му се "родее" с друг предишен - "Те можеха да бъдат нобелисти" (2010). Каменов смята, че все още не сме открили националната си идентичност. Като извод от книгата си изведе две неща - от една страна насилието над словото и от друга -  въпреки това насилие българската литература е изключителна и има блестящи представители. Той призова книга му да се чете и като гордост, не само като болка. Словото продължава да бъде част от постоянната битка между властимащия политически елит и интелектуалците. Интелигенцията е тази, която е призвана да ръководи обществото вместо грубата политическа сила. Управляващите, а не нацията ни следва да се обвинят за "неистовия стремеж призваните у нас за духовни и всякакви други естествени и истински водачи да не могат да влязат в ролята си. "Насилието на словото не може да се обясни само с политически причини. Книгата според Каменов показва,че не бива да се обвинява конкретен политически субект за състоянието на словото днес. Вина имат всички, които са управлявали страната ни, както и обществото, което е допуснало да се разболее без да го осъзнава. Жалък и болестотворен е стремежът на властите в България да имат контрол над информационното, публицистично и художествено слово, което продължава вече 130 години. Мнението на авторът е, че когато насилваш словото, преследваш и буквално убиваш духовните водачи, от това не страдат само близките им, страда цялото общество. Той каза още, че това е болест и пътят към справянето с нея е диагнозата. Болестта не е фатална, но трябва да се осъзнае и да се започне лекуването й.

Светла Димова