В навечерието на 15-ти септември реших да представя на читателите на вестник "Долина" един от моите първи учители, които положиха основите на моето знание и на които благодаря за всеотдайната работа и за всеки предаден урок. Тя - слънчева, усмихната и в същото време взискателна се казва Русанка Димитрова. Родена e в село Богданово, община Нова Загора, в семейството на обикновени и трудови хора. Основното си образование получава в родното си село. След завършване на основното си образование постъпва да уча в девическата гимназия в Нова Загора. Въпреки трудните години тогава Димитрова решава да продължи образованието си в учителския институт в град Бургас по специалностите български и руски език.
Русанка Димитрова започва своята учителска кариера веднага след завършването на института в нейното родно село, в първото и училище. След преместването на семейството и Казанлък, тя започва работа в училището в Горно Сахране, където преподава български, руски и френски. По това време директор на Сахранското училище е Витана Добрева. По късно продължава учителската си кариера в днешното училище "Кулата" тогава "Бончо Шанов", като преподавател по руски език и само на един клас по български. След закриване на средния курс в училище "Кулата", ученици и учители са преместени в училище "Чудомир". В него Димитрова продължава преподаването на български и руски език. След 35 години учителски стаж Русанка Димитрова се пенсионира, но тя никога няма да спре да бъде учител, защото това е нейното призвание - да си учител по душа. И до днес тя се среща със своите многобройни ученици и продължава да не пести уроците, но този път уроците на живота. В погледа продължава да гори искрата на добротата й, в сърцето да не стихва пламъка на любовта към хората и няма сила която да потуши вярата й, че светът може да бъде и по-добър, ако ние самите сме добри. 

- Богата ли ви направи учителската професия за всичките над 35 години в нея?
- С гордост мога да заявя, че учителската професия за тия 35 години ме направи по-богата, даже много богата. Тя ме направи богато душевна, но ми доказа че е гордост, но и голямо задължение да си учител. Богата съм и ми се пълни душата с радост, когато видя мои ученици в поликлиниката, в болницата с бели престилки, съдии, адвокати, инженери, продавачи и т.н. Те и до ден днешен не са ме забравили и показват уважението си към мен. А аз когато ги видя се радвам, че имам дял, макар и малък дял за това, което са те днес.
Благодарственият поглед, усмивката, кимането с глава, "Благодаря ви, г-жо Димитрова!" от моите многобройни ученици, означават много за мен. А да бъдеш поканен в училище, където преподават мои ученици, сега учители, е истинско щастие. Е кажете, не съм ли богат човек?!
- Ако сега имате право на последен урок пред вашите ученици, кой урок ще изберете за тях?
- Ако сега имам право на последен урок пред моите ученици бих избрала часа на класния ръководител, който най-трудно се подготвя и за учителя и за учениците. Ще разговарям с тях за това, колко е важно в живота на човек неговото поведение, за това какво значи, че най-голямата власт е да имаш власт над себе си. И че авторитетът на човек се гради цял живот, а се губи само за секунди. Ще им обърна внимание, че понякога една неразумна крачка се отразява за цял живот. Да бъдат почтени с хората, да знаят какво значи една усмивка, когато срещнеш близък човек. А какво означава въпросът - как си, добре ли си? Да разберат, че означава много - внимание, уважение, почит… Всичко това струва толкова евтино, а се цени много скъпо.
В урока ще включа и обяснение, че най-голямото престъпление е, ако господ ти е дал талант и ти да го убиеш.
Ще им напомня, че е лошо, когато природата ти пише слаба оценка, но когато сам си пишеш е непростимо. Ще им препоръчам да бъдат глухи и към най-добрите си приятели, когато им се предлагат недостойни предложения.
Ще им наблегна да бъдат себе си. Да не се страхуват от работата, тя да се страхува то тях. Да обичат страната си, да бъдат истински хора, истински българи.
- Според вас учителят има ли тайно оръжие за спечелване сърцата на своите възпитаници?
- Още в първите години на учителската си практика осъзнах, че учителят трябва да има тайно оръжие за спечелване сърцата на своите възпитаници. Че е нужно учителя да се отнася към учениците си като към равни, да ги обича, уважава, да бъде взискателен, но в същото време и справедлив към тях. С външния си вид, с облеклото, с поведението си, със знанието си по предмета, който преподава, с общата си култура да ги завладява. Незаслужени обиди, постоянни забележки настройват учениците срещу учителя. Ето в това, считам аз, че се крие тайното оръжие на учителя. Пък и не всеки учител може да разполага с такова оръжие. Има професии, с които е нужно да се родиш - на учителя, на лекаря и на актьора, за да ги практикуваш.
- Кой е урокът, който вие помните от вашите ученически години?
- Благодарна съм на моите първи учители, които преди да ни научат на грамотност ни учеха да бъдем истински хора, истински българи. Те ни насочиха да изберем пътя на доброто, трудолюбието, учението, духовното израстване. 
Затова аз никога няма да забравя от къде съм тръгнала, където съм родена, където съм прогледнала, научила съм се да чета и пиша. Родното село и училище е най-светлият олтар във всяко човешко сърце. 
По време на моето обучение аз запомних и много житейски правила от моите учители - че характерът на човека е най-важното нещо в живота му. От учителката по история научих за прабългарски повеля, който гласи: "Почитай майка и баща, докрай ги уважавай, пази рода." От друг учител запомних съвета: "Добрите думи не костват никакви усилия, но предизвикват огромен ефект." И че добрите човешки отношения са по-силни от най-силните оръжия. Всички съвети запомнени тогава си припомнях и по-късно в живота и сама използвах като учителка, майка и баба.
- След толкова годни учителски стаж, какво мислите - има ли лоши деца?
- След толкова години учителски стаж считам, че особено голяма и нужна е връзката учител-родител. Но особено важен е примерът на родителите. Считам, че добри родители са не тези, които купуват всичко на децата си, а тези, които са до тях, когато трябва. Добър родител е не този, който предпазва децата си от падане, а който превързва рани. Да знаят те и сами да се пазят, че когато паднат - боли. Както птиците учат пиленцата си да летят, родителите трябва да учат децата си на самостоятелност. Когато те успяват смятат, че и те имат дял, а когато губят и се провалят, обвиняват само тях. Ето защо считам, че няма лоши деца. Колкото и да е голяма заетостта на родителите, най-важно от всичко е възпитанието на децата им. Нека се замислят някой родители, които управляват многобройни предприятия, други пък успяващи бизнесмени с преизпълнени планове и направени печалби, а децата им изостават. Че успехът им като проспериращи се измерва най-много с възпитанието на децата, които са създали. 
- В навечерието на 15-ти септември, какво ще пожелаете на вашите колеги учители и на техните ученици?
- В навечерието на 15-ти септември, първият учебен ден, бих пожелала на моите колеги здраве на тях и на семействата им, успех в учебната работа през новата учебна година, да обичат и уважават своите ученици, да бъдат взискателни, но справедливи към тях. Нека не забравят, че е и гордост и голямо задължение да си учител.
На всички ученици пожелавам преди всичко здраве, да се трудят постоянно и неуморно, за да успяват в живота. Да обичат и уважават своите учители!
На добър път и успешна нова учебна година!
Яница Станчева