Това лято имах удоволствието да се запозная с изключителния и обаятелен Димо Станков на едно тържество. В кратката ни среща успяхме да поговорим на различни теми, да обменим впечатления за неща и случките в България, а и по света. Той успя да провокира журналистическото ми любопитство и аз наклоних темата за това какво е работил и какво е надживял. В усмивката си, като че ли беше заключил много тайни, нo пък същата показваше патриотизма и искреността, и любовта към България. В разговора помежду ни аз разбрах, че той има издадена книга преди няколко години "След дълго мълчание ,42 години в българското разузнаване". По-късно получих екземпляр от неговата книгата и се потопих в света на българското разузнаване, запознах се от близо с човека и разузнавача Димо Станков и смело мога да заявя, че за мен вече светът не е същия след докосването ми до тази книга.
Димо Станков е полковник от резерва, бивш зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (ДС) - външното разузнаване - до 1990 г., след края на режима на Живков.
Димо Станков е пенсиониран от 1990 г. Работил е 7 години под прикритие на дипломатическа работа в Лондон, бил е резидент на българското разузнаване в Париж, когато е бил началник на журналиста Владимир Костов. Станков е автор на книгата "След дълго мълчание, 42 години в българското разузнаване", в която разкрива част от професионалната си дейност и оправдава дейността на Първо главно управление.
Ето и какво сподели самия Димо Станков за читателите на вестник "Долина":

- След 42 години в българското разузнаване и 7 години след излизането на книгата ви, остана ли още нещо несподелено?
- Има още много неща несподелени, но по всяка вероятност те ще отидат в забвението с допълнителното мълчание или с невъзможността да бъдат показани и да бъдат отразени в книга или по друг начин. Животът така се завъртя около мен, че желанието и намерението ми беше поне още една книга да излезе от печат, но различни обстоятелства ми попречиха да изпълня това свое желание. Някой хора около мен знаят, че има написано нещо около 400-500 страници, но те лежат в момента необработени и може би някой от наследниците ми може да ги погледне в някой по-далечно бъдеще и ръкописите да видят бял свят. Имах намерение, но като че ли беше по-лесното да преиздам книгата "След дълго мълчание, 42 години е българското разузнаване" и да направя допълнение към нея. Защото това което аз съм подготвил е малко извън отразено в книгата, то засяга други проблеми много по-широки, много по-мащабни и много по-стратегически, касаещи психологическата война и борбата между двата основни и противостоящи лагера след Втората световна война.
Така че много неща ще останат неизказани. Човек разбира се не може всичко да отрази, каквото и желание да има, колкото и да иска да покаже онова което е преживял, разбрал, обсъдил, преценил в живота си … винаги остават неща несподелени и повечето разузнавачи мои колеги си отидоха от тоя свят именно мълчейки, запазвайки за себе си тайната на тази професия.
- Кое е най-важното нещо в живота, което научихте за тези 42 години неуморна и всеотдайна работа в българското разузнаване?
- За мен, в живота ми е нямало маловажни неща, особено в професията. Всичко, което беше свързано с тази професия е важно. И твърде мъчно е човек да може да отдели и да каже кое е било най-важно. Всичко в живота е важно! Защото в разузнаването и най-маловажното на пръв поглед може да доведе до провал. Така че в разузнаването най-важното е да се изпълнят задачите и да се събере тази така необходима информация за държавата, за правителството - секретна, достоверна за плановете и действията на противника. Това разбира се е първата и най-важна задача на разузнаването, а от тук и на разузнавача. И ако погледнем от тази страна на разузнаването - събирането на информация, икономическа, политическа, военно-политическа и чисто оперативна за разузнавателните служби. То втората страна на разузнаването това са именно действията, активните мероприятия на разузнаването, за използване на тази информация в полза на държавата. Защото едно е да се събира информация, да се дава на ръководните органи така както е казано в законите, в правилниците, в инструкциите, а същата тази информация може да си остане там, ако не бъде използвана по съответен начин, да се върне обратно и да се отслабят позициите на противника. Така че активните мероприятия са втората част на действието на всяко едно разузнаване. Събирането на информация показва какво трябва да се направи, а активните мероприятия показват как трябва да се направи и къде и кога да се направи. Всички тези действия водят до отслабване позициите на противника, защото борбата било то психологическа война, било то гореща война има една едничка цел да отслаби противника. Горещата война води до завземане на територии, на жертви, а психологическата война до смяна на правителства, до смяна на министри, а понякога води и до горещи развръзки - убийства и дори до войни с малка интензивност, а не както големите световни войни, каквито са били войните във Виетнам, Корея, каквито са били събитията в Чили и т.н. Активни мероприятия - така ги наричаме ние. Западните служби по онова време, защото аз говоря за времето на социализма, и специално Централното Разузнавателно Управление наричаше тези мероприятия политически операции, тайни операции, прикрити акции (covert action - на англ. език). Англичаните ги наричат политически операции, политическа война. Англичаните всъщност са първите, които започват прилагането на тази дейност в по-големи мащаби, по време на Втората световна война. Така че всичко казано до тук това са едни от най-важните неща в професията ми.
А в личен план като разузнавач - човек трябва да бъде адекватен на задачите, на доверието, което му е дадено, защото разузнавача е изпратен зад граница и най-важното е ръководството да му има доверие. Без доверие той е загубен!
Разбира се в личен план винаги семейството ми е било много важно. В известна степен може би аз съм превишавал семейството си пред служебните ангажименти. Но естествено че семейството ми е било едно от най-важните неща след службата, както казваше Христо Ботев " … след родината обичам най-много тебе …", така и понякога и ние на шега си казваме - службата и след това семейството и жената.
- Кое е общото между човека Димо Станков и разузнавача Димо Станков?
- Общото може би в живота ми и в разузнаването е, че имам едно качество което ми е помогнало и това е моята адаптивност, приспособяване, условията в които съм поставен било то в живота, било то в трудните моменти на разузнаването и работата зад граница. Ако човек не може да се приспособи към условията, той много лесно изпъква и лесно се разкрива. Също така комуникативността, която не ми е липсвала и като човек и като разузнавач.
Може би има и нещо друго, че в живота си не признавам и не познавам думата скука. За мене това е излишно, това е вредно понятие, може да не съм бил най-работливия, но не съм признавал думата скука. "Той скучае!" - не можеш да скучаеш, ти или мислиш, или действаш. Скуката е едно състояние на безразличие, на безтегловност някаква. Аз никога не съм изпадал в такова  положение и заради това в живота си тази дума не я признавам.
- В поседните години е доста нашумяла темата с разсекретяването на досиетата на ДС. Бяха разобличени и много имена на наши дипломати. Какво печели и какво губи България от това? Кой стои зад това и това не нанася ли тежък удар върху българското разузнаване и контраразузнаване?
- Голям въпрос! Това наистина е голям въпрос, който изисква, може би да е тема на много разисквания и оценки и едва ли в едно интервю могат да се кажат всички негативни последици от едно такова действие.
Но да се върнем малко назад във времето … Срещу органите на ДС са се водила битки, жестоки битки по времето на социализма.                            /Следва/
Яница Станчева