Здравей, Татко!
Знам, че където и да си сега, моето писмо пак ще стигне до теб!
Знаеш колко много обичам да пиша … това все още не се е променило. Но винаги, както и преди, когато пиша писма до теб аз винаги плача. Спомняш ли си предишните ми писма?! И на тях плаках. Но сега, когато пиша това писмо е различно. Различно е само заради едно нещо, преди писмата, които ти пишех и ти давах ти ме прегръщаше, целуваше ме и ги прибираше във вътрешния джоб на сакото си. Сега това писмо е по-различно, то само ще дойде при теб на крилете на чистата и искрена любов между баща и дъщеря. Няма кой да спре писмото до теб, няма кой да се изправи срещу него, защото няма друга такава връзка и сила като тази - силата на любовта между баща и дъщеря, между теб и мен. А за любовта няма раздяла, няма смърт - тя е вечна, защото аз съм ти, защото в мен винаги ще живее и аз винаги ще нося частичка от теб в сърцето си, защото ти си мой баща.
Липсваш ми. Ужасно ми липсваш. Липсва ми спорът, липсва ми смехът, липсва ми усмивката ти, липсва ми прегръдката ти, липсва ми рамото ти. Липсва ми топлината и думите ти "Моята нежна душа си ти!". Вече година мина от както ти замина … замина там, където няма болка, няма студ, няма подлост, няма мъка - там при вечно зелените поля, където тревата е по-зелена от обикновено, небето е по-синьо, въздухът е кристално чист и няма, няма болка. След като си тръгна от реалния свят и пое вечния път, аз си мислех, че никога няма да те видя, никога нямаше да ме прегърнеш повече, че повече нямаше да чуя гласа ти, нямаше да чуя думите: "Върви напред, ти си моето мъжко момиче!" и "Моята най-нежна душа си ти!" Но ето, че съм грешала … аз пак ги чувам, аз пак те усещам.
В битките на ежедневието си, в преговорите с противника, в сказките на градски фолклор, в непрекъснатата ми битка за справедливост - ТИ - моят баща си винаги до мен и аз чувам думите ти: "Хайде, върви напред, мини през тях, ти Яни си моето мъжко момиче!"
А вечер, когато тихо заспя, ти идваш при мен, посягаш с ръка към главата ми, милваш ме кротко, усмихваш се тихо, прегръщаш ме нежно и междувременно силно, за да усетя силата на обичта, както преди и ми казваш: "Янинко, ти си моята най-нежна душа!"
Безсмислено е някой да слага прегради, безсмислено е някой да се опитва да застава между нас. През годините никой не успя, не успя смъртта и никой няма да успее и сега. Защото, както ме учеше ти няма по-голяма сила и по-голяма вяра от силата на любовта, силата на отношенията между баща и дъщеря.
Няма никакво значение, кой какво отне от теб, няма никакво значение какво говорят хората - "Хората винаги ще говорят за теб, моето момиче, но това не бива да ти пречи и натъжава!" така ми казваше ти, няма никакво значение, че те не са прави, защото никой от тях не си дава сметка, че  най-ценното завещание на човека е следата, която любовта му е оставила в сърцата ни. Така че никой не може да е по-богат от мен! Богат с толкова много обич и толкова много спомени.
Татко,
ние в къщи сме добре. Мама се грижи за нас със същата всеотдайност и любов както преди. Ти я познаваш - тя е силна жена и неотлъчно следва молбата ти - "Грижи се за децата, сега те имат само тебе!". Миши вече чете гладко и има бележник обсипан със шестици. Учи на бюрото и стола, които са й подарък от тебе и каза, че никога няма да се раздели с тях. Боби е достоен твой заместник, грижи се за нас и върви умело по пътя на полиграфията проправен от тебе. Новият ни проект, който обсъждахме с теб преди година, вече е на път да го реализираме. Гордей се с Боби, той постигна много и покори върхове, които никога не е подозирал, че ще превземе.
За твоите приятели не ме питай, по-добре аз да мълча. Нека те самите ти разкажат, как са, какво са преживяли и надживели и имат ли угризения на съвестта.
Аз - твоето "малко" мъжко момиче вървя напред и се усмихвам и заради теб. Обещавам, че всичко за което сме говорили аз ще се справя с него и ще постигна всяка споделена с тебе мечта. Спомняш ли си детската книжка за която говорихме, аз ще я издам. Трябваше ти да я отпечаташ, но сега ще я отпечата твоят заместник - брат ми. Ще ти хареса ще видиш! Ще се гордееш с мен, където и да си сега!
Знам, че никога няма да ме оставиш сама - в труден момент - ще продължаваш да си до мен, когато съм усмихната и щастлива - ще се радваш и ти, когато плача - ще ми изпращат усмивки, както до сега.
Няма по-голяма сила от силата на любовта, любовта между баща и дъщеря, между мен и теб.
Съжалявам, Татко, само за едно, че в най-щастливите ми мигове, които ми предстоят няма да държиш ръката ми, макар да знам че си в сърцето ми!
Когато четеш това, моля те не бъди тъжен, а се гордей с мен, Аз съм горда, че съм твоя дъщеря!
Татко, ОБИЧАМ ТЕ!
Яница Станчева