Името на академик Петко Стайнов вече е записано със златни букви в българската история на музиката, а талантът и делото му продължават и до днес да будят почит и уважение. За Казанлък обаче, името на Петко Стайнов винаги ще бъде някак по-близко, по-топло и скъпо, защото той е роден тъкмо тук и градът не е забравил своя син.
Много е изписано и изговорено за академик Стайнов през годините и вероятно много още остава. Дни след датата на неговото рождение и началото на XII Музикални празници "Акад. Петко Стайнов", вестник "Долина" стартира поредица свързана с друг, не по-малко важен за Казанлък изтъкват българин - синът му архитект Стефан Стайнов. Не веднъж сме публикували материали на нашият сътрудник Цвятко Цветков, активен участник в културния живот на града до 90-те години на миналия век. Отново на неговите прецизни спомени и майсторско перо на хроникьор се доверяваме да разкаже и за архитект Стайнов и Казанлък.
Долина

По повод 75 годишнината на арх. Стайнов представих някои данни за професионалната му дейност като архитект, ръководител, управленец и общественик в национален аспект и участието му в международни органи и форуми като представител на България. /в. "Долина" - 28 януари 2010г./. За нея и удостояването му с държавни отличия знаят малцина. Малко се знае и за приноса му в решаването на архитектурни, благоустройствени и културни въпроси в Казанлък. Сметнах за нужно да ги припомня, за да се знаят от по-младото и идните поколения, защото са достоен пример, който говори много за  един всеотдаен син, наследник, родолюбец и радетел  на голямото дело на своя баща и един достоен гражданин на България. Заех се с желание, макар вече с възрастови и здравословни проблеми. Дано сколасам.
Познавам арх. Стайнов от 1968г. Запозна ме неговия баща акад. Петко Стайнов, на една от срещите в гостоприемния му дом в София. Седнал до рояла, той живо се интересуваше за Казанлък и най-вече как върви подготовката на детски хор "Искра", музикалния театър и другите хорови колективи за Третия републикански фестивал.. При нас влезе за нещо млад и симпатичен мъж - арх.Стайнов. Научих, че скоро се завърнал от Алжир. Сферите на дейността ни бяха различни. Нямахме пресечни точки до 1977г.
Какво направи Стефан Стайнов за Казанлък?
Роден на 25 януари 1935г. в София, той израства, учи, живее и работи в столицата и извън страната. Младежките му години не са свързани с Казанлък. За него той знае най-вече от възторжените разкази на родителите си. Няма  и професионални ангажименти към Казанлък. През 60-те години градоустройствения план се разработва от колектив с ръководител арх. А. Топарев. До 1977г. Стайнов е ангажиран с градоустройствени проблеми на столицата като директор на "Ген. план на Софпроект". През 1972г. кметът Станчо Коев установява с него близки връзки, които прерастват в дългогодишно сърдечно приятелство и взаимодействие. Те се засилват, когато Стойнов минава на национални управленски позиции като председател на комитета за архитектура и благоустройство при Министерски Съвет \1977г.\. Първи зам. министър на Министерството на архитектурата и благоустройството \1981г.\ и Председател на Комитета за териториално и селищно устройство при Министерски Съвет \1986г.\. от тези позиции той повече от 20 години взаимодейства с общините в България, включително и с Казанлъшката.
По това време в Казанлък кипи трескаво строителство в сферата на промишлеността, изграждане на жилища - над 1000 апартамента годишно, на ТЕЦ-а, на водопроводната, топлопреносната и тролейбусна мрежа, детски и учебни заведения, социални, здравни и културни обекти, мащабно благоустрояване, озеленяване, хигиенизиране и т.н. Накратко - изгражда един съвременен и хармоничен град. Това до голяма степен стана по времето на 16-годишното кметуване на Станчо Коев партийните ръководители Петко Влаев, Пенка Астаджова, Минчо Йовчев, Добри Добрев, зам. кметове по строителство Стефан Стефанов, Антония Кавалджиева, Николай Дочев, ръководителите на предприятия и други. Каква е ролята на арх. Стайнов в този процес? Оценката на Станчо Коев е, че от своите позиции той "оказва изключително ценна подкрепа на общината в решаването на благоустройствените и архитектурни проблеми". Свидетел съм и помня много добре, че през 1980г. лично той връчи на казанлъшкия кмет знамето на Министерски Съвет за национален първенец в прегледа по благоустрояване и хигиенизиране. Признание за неговия личен принос бе удостояването му с най-високото отличие на Общината - "Почетен гражданин на Казанлък" във връзка с 50-годишнината му на 25 януари 1985г.
От своя страна арх. Стайнов също високо цени взаимодействието с казанлъшката община и нейния кмет: "Познавам десетки общински ръководства от "преди" и "сега". Срещал съм се и съм имал работа с много прекрасни ръководители. Хора изпълняващи компетентно и отговорно задълженията си. Станчо Коев е на първо място в списъка на тези ръководители и то на голяма дистанция след него". /2006г./.

ВСЕОТДАЕН РАДЕТЕЛ НА ГОЛЯМОТО ДЕЛО НА ПЕТКО СТАЙНОВ
Като син на акад. Петко Стайнов, той стои плътно и подкрепя всеотдайно своя баща в усилията му за развитие и издигане на националната ни музикална култура, за развитие и процъфтяване на хоровото дело в България и Казанлък. Подкрепя го в амбицията за издигане художественото равнище на певческото самодейно изкуство, създаването на градски представителни хорове и уникалната  Хорова школа на Петя Павлович при Читалище "Искра". Въпреки професионалните си ангажименти подпомага делото на баща си в Казанлък, а след раздялата с него \1977г.\ пое отговорността за опазване, съхраняване и ползване на богатото творческо и духовно наследство. Немислимо и невъзможно е да се разбере и осмисли ролята и приноса на Стефан Стайнов без да се припомнят някои моменти и обстоятелства свързани с голямото дело на композитора в Казанлък през 60-те и 70-те години на миналия век.
Какво бе състоянието на певческата самодейност в началото на 60-те години? Защо Петко Стайнов дойде в Казанлък? Какво направи и как постигна уникалните успехи? Ще се опитам да отговоря накратко.
След 1944г. певческата самодейност е в подем. По брой на колективи и участници Казанлък се утвърди като "пеещия град" в окръга. Роля за това имат постиженията и традициите от времето на Емануил Манолов \в началото на миналия век\ и Петко Стайнов \20-те години\. Във всяко училище имаше детски или средношколски хор, в предприятията - профсъюзни хорове и вокални групи. Съревнование за повече колективи и участници, но и подценяване ролята на художественото ръководство. Резултатите - слаби. На Втория републикански фестивал \1964г.\ само един колектив достигна до зоналния етап. Задава се Третият. Градското ръководство е загрижено. Какво да се прави? Казанлък има шанс, има Петко Стайнов. Той се отзовава с готовност. На среща с първия секретар Петко Влаев двамата Петковци чертаят стратегията. Стайнов отдавна знае разковничето на успеха - осигуряване на кадърно художествено ръководство и нужната обществена подкрепа. На 2 август 1966г. се проведе среща на градското ръководство с диригентите, ръководители на предприятия, училища. Петко Стайнов обоснова необходимостта и посочи верния изход - създаване на градски представителни колективи - детски и смесен хор към Читалище"Искра". За целта бе създаден Инициативен комитет, оглавен от първите ръководители на града  Петко Влаев и кмета Бончо Милев. За диригент на Детския хор Стайнов предложи Петя Павлович. Създаването му бе възложено на Общината - отдел "Култура" и Читалище "Искра". Започна пълноценна работа в началото на 1967г. \януари\. През април, след първата среща с хора, Петко Стайнов заяви:"Аз чух много хубави и чисти гласове. Началото е радостно. Бих се гордял след година две, ако нашият хор е един от първите в България". Това пожелание се сбъдна. Появата на Детския хор донесе радост и удовлетворение на казанлъчани. Стана голямото събитие в музикален Казанлък. С голямата си дарба божия лесно и бързо да прави музика Петя Павлович направи истински чудеса. Само след две години - на Третия републикански фестивал Детския хор извоюва златен медал и се нареди в челните редици на най-добрите представителни хорове в страната. И не само това. Макар и детски, с високо вдигната летва на изпълнителското майсторство, той изведе в републиканската орбита и големите профсъюзни хорови колективи като лауреати. За първи път до заключителния етап достигнаха пет хорови колектива \Детският хор "Искра", смесените хорове на "Д.Благоев", "Арсенал", мъжкият на "Завод 13" и женският на  завод "България"\. Акад.Петко Стайнов като инициатор, стратег и духовен наставник на създаването на Детския хор и положил много грижи за цялостното развитие на хоровото дело в Казанлък, бе изключително доволен. Като Председател на републиканското жури в Русе заяви, че през последните пет години хоровете неимоверно много са израснали и че "да постигнеш със самодейците това, което трудно се постига дори с професионалистите, това е вече подвиг". И още като Председател на журито, той беше горд, че решенията на журито са взети с пълно единодушие.
Създаването на градския смесен представителен хор се  забави. Причините? Няколко. Петко Стайнов възлагаше на него сериозни задачи и търсеше кадърен и опитен диригент. Оказа се трудна работа. Никой не пускаше кадърните си кадри особено пред фестивал. С големия си авторитет можеше да окаже натиск. Не го направи. Не искаше да се пречи на никой хор в България, също и напрофсъюзните казанлъшки хорове. Прецени че създаването му трябва да стане след фестивала. Но след доброто им представяне настъпи успокоение. Появи се и колебание. Нужен ли е той при наличието на добрите профсъюзни хорове? Но на 8 януари 1972г., след като намери диригент, той би тревога да се пристъпи към създаването му: "Все още не сме успели да създадем един представителен смесен хор, който да бъде достоен с качествата си за музикалното минало на Казанлък и да вземе активно участие в създаването на нашата музикална култура". Беше се убедил,че Петя Павлович като художествен ръководител на Детския хор има всички необходими качества и я предложи за ръководител и на представителния смесен хор. Получи пълна подкрепа на градското ръководство и се пристъпи към създаването му. Това бе нова голяма сполука и на Петко Стайнов, и на Казанлък. Смесеният хор започна работа на 9 март 1972г. През 1976г. с израсналите певци от Детския хор и от хора на момчетата \след мутацията\ Петя Павлович създаде представителния Смесен юношески хор. С неговото създаване Хоровата школа бе напълно изградена. Само 10 години след началото й - на 10 март 1977г. на честване 80-годишнината, Стайнов направи радостна равносметка  и пръв обяви: "Хоровата школа при Читалище "Искра" е вече факт. Със своя талант, дарование и усърдие Петя Павлович е едно явление в нашия музикален живот, но не само на Казанлък, но и за хоровото изкуство в страната. Създаването и утвърждаването на Детския, Смесения и Юношеския представителни хорове и Хоровата школа като цяло са едно от най-хубавите и ценни постижения на културата и Казанлък след 1944г."
Тези негови думи и оценки бяха повторени на висок глас от музикалния елит на страната след концерта на школата в зала "България" на 15 април 1978г., посветен на 100-годишнината от Освобождението на България.  Стенограмата от обсъждането на концерта е публикувана в книгата "Певческата слава на Казанлък" 2009г. Тук ще припомня само думите на композитора Божидар Гатев: "Идейният подбудител за създаването на тази школа, акад. Петко Стайнов, години наред съветваше и напътстваше и обществеността и младата Петя Павлович. И трябва да сме горди, трябва да сме щастливи, че заветът на този голям българин е осъществен, е реализиран  в родния му град на дело. Това е събитие в нашата музикална действителност, това е едно постижение, за което много и много народи с дълголетни традиции в областта на музикалното изкуство могат да ни завиждат".
Цветко Цветков
следва