- През 2015 година отбелязваме 120 години от рождението и 90 години от смъртта на вечния ГЕО МИЛЕВ 

Георги Минчев Касабов е роден на 15.01.1895 г. в град Раднево, Старозагорска област в семейството на учители. Литературната си дейност започва като гимназист (1907-1911). Следва литература в Софийския университет (1911-1912). Продължава в Лайпциг (1912-1914), където се увлича от символизма и експресионизма. През 1914 г. отива в Лондон, запознава се с Ем.Верхарн, когото смята за свой учител в поезията. През 1915 г. се завръща в България. Участва в Първата световна война. В сраженията при Дойран (1917) е ранен в главата  и загубва дясното си око. През 1918 г. е на лечение в Берлин. Там се запознава с немския литературен и културен живот, следи отблизо революционното работническо движение, участва с преводи в лявото списание на експресионистите "Акцион", в което сътрудничат Карл Либкнехт и Роза Люксенбург. Завръща се в България (март 1919 г.), развива оживена литературна дейност. Пише театрални критики, поставя пиеси. Редактира списание "Везни"(1919-1922). Очертава се като защитник на "чистото изкуство": неговата поезия отначало е субективистична. Под въздействието на българската действителност и на съветската култура, особено на Маяковски, изживява промяна в творческите си търсения на поезия, по-близка до човека. Постепенно възприема реалистичното схващане на изкуството, за сближаване между писател и народ. Под влияние на героичната борба на българския народ срещу зараждащия се фашизъм и най-вече на Септемврийското въстание 1923 г., застава изцяло на революционни позиции като гражданин. Новите му разбирания за народната борба и роляна на изкуството са отразени в редактираното от него списание "Пламък"(1924-1925).
Най-значителното му произведение, печатано в сп."Пламък" е лиричната поема "Септември", която се налага със своя изобличителен патос и гневен протест. Гео Милев възпява възсторжено Септемврийското въстание от 1923 г., прославя героичния подвиг и борбата на народа против свирепия терор, изразява вярата си в тържеството на революционните идеи и в победата на народа. Заради нея поета е осъден на една година затвор, глоба от 20 хиляди лева и лишаване от граждански и политически права за две години. Преди обаче да стигне до апелативния съд, на 15 май 1925 г. той е извикан от полицията за "малка справка" и изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб срай София. Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операцииге в Германия. Белезите от насилие, както и от показанията на генерал Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че той е бил брутално удушен с тел.
Действията на властта в годините след потушаването на въстанието  оказва силно въздействие при написването на поемата разобличаваща съществуващия тогава жесток терор. В нея се отразява завършека на идейната ориентация на поета и неговата изключително близка връзка с тежненията на народа. Народната борба е показана недвусмислено като класова борба за социални права и политическа свобода,за пълното освобождаване на човека от социално и духовно робство. Отчетливо се разкрива героизма на въстаналите маси, изключителните морално-волеви качества, които ги превръщат от стихийна тълпа в съзнателен  борец на революцията. Гео Милев стои на висотата на революционните идеи на своето време! Той изцяло се слива с революционния народ и възпява безсмъртието на бореца, паднал за правда и свобода. Потушаването на въстанието приема като погром над собствения народ извършен от "победителите", които могат само да се срамуват от своя "подвиг", толкова отвратителен е той.  Смъртта от насилника, масовото безогледно, ужасяващо изстребление на народа, е предаден от поета с изключителна сила, създава ярка представа за кошмара на онези дни. След като  рисува кървавия ураган над страната, с голяма сила прозвучава мотивът за народното възмездие. Но поета е далеч от дребнавата отмъстителност. Мотивът за възмездието е само прилюдия към нещо по-голямо и основно -към идеята за неминуемото тържество на народа в бъдещето, увереност, че ще настъпи край на това кърваво царство на терор и убийства.
В поемата "Септември" Гео Милев вижда в бъдещето осъществени най-светлите мечти на хората, той вярва, че ще бъде унищожена всяка експлоатация и тирания и човешкото общество ще бъде освободено от веригите на икономическо, политическо и духовно робство:
"Всичко писано, от философи, 
поети-
ще се сбъдне!
-Без Бог! Без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот 
ще бъде един безконечен възход-
нагоре! Нагоре!
Земята ще бъде рай-
ще бъде!"
Поемата "Септември" и до сега си остава най-вдъхновеното и ярко произведение за величава борба на народа през септември 1923 г. Септемврийското въстание по този начин се представя като грандиозно, изключително величаво събитие в нашия исторически живот, независимо от днешните му отрицатели.

Български антифашистки съюз-Казанлък

- бр. 1-3 на в. "Долина"