Николай Маринов е на 23 години, роден е в гр. Плевен. Завършва с пълно отличие плевенската Професионална гимназия по лозарство и винарство "Ал. Стамболийски". През 2006г. специализира в Перуджа, Италия по европейската програма "Леонардо да Винчи". Той е сред основателите на няколко национални младежки неправителствени организации, занимава се активно с обществени дейности още от ученическите си години.
В началото на 2009г. е един от учредителите на младежкото сдружение "Информационен младежки съюз". Същата година е избран и за негов председател, каквато функция изпълнява и до момента. Понастоящем е студент последна година в Университета за национално и световно стопанство - гр. София.



- Като председател на младежка организация, какви според вас са очакванията и надеждите, с които младите хора посрещнаха 2011 година?
- Какво да ви кажа, ситуацията за младите хора у нас никак не е лека. В тази връзка, като че ли за тях вече не остана много място за някакви особени надежди или очаквания. Разбира се, всеки млад човек би желал повече сигурност и стабилност: по-големи гаранции и възможности да учи спокойно, да се реализира подобаващо след това, да си осигури финансова стабилност, за да се чувства пълноценен гражданин, да може да създаде собствено семейство, дом и прочие. За съжаление, виждаме, че все по-трудно могат да бъдат осъществени тези неща от един млад български гражданин днес. А 2011г. определено ще бъде поредната година на тежки изпитания за всички българи, особено за младежите...
- Явно не сте оптимист. На какво се дължи това?
- Въпросът тук не опира до оптимизъм или песимизъм, а до нещо друго: до реална преценка на това, какво се случва и какви са вариантите оттук нататък. Много анализатори вече посочиха 2011г. като година, в която безработицата ще достигне най-високи нива у нас за последните години. Естествено, този социален удар ще се стовари с цялата си тежест и върху младите хора. Трябва да отбележа, че това вече се случва, тъй като мнозина от тях остават без работа в резултат на масовите съкращения в много фирми и институции, а тези, които са избрали да развиват дребен или среден бизнес в повечето случаи са на границата на фалита. Завръщащите се от чужбина пък се сблъскват именно с безперспективността и безработицата, което допълнително ги обезсърчава и ги прави песимисти по отношение на това, да останат в родината си за по-дълго, дори във времената на всеобща, световна икономическа криза.
... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Яница Станчева