Тридесет пътника, от които 16 планинари, се натъпкаха в 12 местното автобусче за Мъглиж в 8ч. 10м. на 12.2.2012 г. След 20 минутната преса /трима се ширнаха в багажника/, площадчето до Мъглижката Автоспирка ни се стори огромно. На запад, по стъпалата, край величествения, септемврийски паметник /с непощадени от графити долни крайници - с лакирани червени нокти/, край разбитата спортна площадка и остатъците от паметника на Дончо Бояджиев /убит през април 1944 г./, в 9ч. 10м. групата стигна поляната Равня, където 2 паметника напомнят за мястото, където мъглижани са взели решение за септемврийския бунт, оставил трайни следи в новата ни история. Пътеката със зелената маркировка продължаваше на север към Разклона за Манастира "Св. Николай" /вдясно, след 10 мин. и още 30мин. надолу/. До село Горно Изворово се ходи за 2 часа, край природния феномен Момите /2 десет метрови скали-пилони/ и през Поляните Бъчвища.
Бързоходният състав Нецо Стойчев, Пенчо Беков, Димитър Бараков, Митко Чобанов и Ралица Добрева, за 4 часа достигна Казанлък.
Маркировъчната група: Теньо Трифонов, д-р Стоянка Кочешева, Величка Караколева, Денчо Малешков, Стойно Стойнов, Живко Мъгев, Панайот Байлов, Мария Мъгева, Елка Иванова, Матжо Матев и Христо Ангелов, съоръжена с жълта и бяла бои, четки, брадви, тесли, табели, гвоздеи и GPS апарат/ за определяне координатите на възловите места, пое след 20 минутна подготовка, по последния неоправен маршрут от северната карта на Казанлъшкия район. Общото направление бе на запад. Край Лозарската чешма, изоставените водоеми и кошари, в 11ч. 30 м. пресякохме река Асещица и заизкачвахме по противопожарна просека-път хребета Каракос/отклонение от старопланинския вр. Попък, с основно западно направление, на север от пътя Казанлък-Мъглиж.
В 12 ч. 05 м. минахме на 20 метра северно от обраслия, най-висок връх -Простор/612 м н. в./. От 12ч. до 12ч.35 м. починахме на Черганския ловен заслон /с 20 места на 2 маси и печка варел/, разположен източно от вр. Малък Простор. Голяма панорама се открива към Попък, Жълти бряг, Катуните, Бетер, Виден, Руй.
През поляни, сечища, горяла гора и акациеви гъсталаци, в 13ч. 30 м. прескочихме източната Черна река, преминахме през разлат хребет, по-гъсто обрасъл от запад, и в 14ч. 05 м. , по паднало дъбово дърво "форсирахме" западния приток на Черната река /Кара дере/, идващ от Ясова поляна и Долно Изворово. През акациево редколесие и 40 годишна борова гора, в 14ч. 30 м. бяхме на 50 м, западно от Медоносковия пчелин. Край ъгъла на оградата на изоставено лозе прибрахме маркировъчната екипировка. Остана за довършване участъка до Павльов мост. 90% от местата, чак до Старата река са тъжни паметници за огромен труд с много пот, и минало лозарско благополучие. Напряко, през нивите на Бел камък, стигнахме двуетажна сграда с висока ограда, с кънтящ злобен кучи лай.
По полигона, през надупчени мишени, окопи, край командни вишки, и невъзмутимо пасящи кози, в 15ч. 26 м. се добрахме до последната височина - Татарската могила. Силният вятър отнесе ехото ни към Валентиновото лозе, където се добрахме в 15ч. 50м. Вокалната група "Ехо и приятели", бяха свършили с зарязването и апогеят на веселата част съвпадна с пристигането ни под звуците на песента "Прекрасна си Мила Родино, от Тимок до Черно море".
Христо Ангелов