"Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат."
Колко вярно е само, че каквото сам си направиш и Господ трудно ще ти го причини. Така, преди години-години назад, жените надигнали глас за равнопоставеност и ... успели. Ама толкова много успели в начинанието, че днес мъжете почти не се сещат, че равноправието опира до същността ни на хора, но не е задължително съвпадение на физическите характеристики на двата пола. Тоест - като хора, и мъжете и жените, имат право да получават равен статут в обществото, достъп да правата и задълженията в него, да не бъдат подценявани, а да имат възможността да вършат и се развиват точно в областта, която са си избрали. И все пак, мъжете и жените имат различни физически характеристики и, например, 10 килограмов товар за една жена е далеч по-тежък, отколкото за един мъж!
От друга страна пък, жените са доста вироглави, инатливи и целеустремени същества. Вероятно затова, като си решили да докажат на света, че могат всичко, го доказали толкова категорично, че днес, мъжете дори не си спомнят, че ДА ИМАШ ПРАВОТО ДА ПРАВИШ НЕЩО съвсем не е същото като да СИ ДЛЪЖЕН ВИНАГИ, ВСЯКОГА И НЕПРЕМЕННО ДА ГО ПРАВИШ! Още повече, че равните права, съвсем не означават, че жестовете на внимание и уважение трябва да изчезнат от мъжкото поведение.
И в този ред на мисли, 8 март съвсем не е ден, който отдавна е изгубил значението си като ден, който да бележи женските успехи. Само че, вероятно, днес трябва да се смени малко посоката на борбата. И от крайната еманципация, която е вече постигната кауза, жените да насочат усилията си към връщането на част от женските привилегии. Така, хем отново ще има за какво да се борим, хем празникът ще остане смислен, а не на предизвикващото снизхождение ниво - "ден на колежката".
Затова мили дами, внимавайте какво си пожелавате, защото се сбъдва, но по-голямо разочарование от сбъднатата мечта, всъщност няма!
Радостина Байчева