Кооперативното земеделие в България, което беше във възход до 1989 година и превърна страната ни в една от най-развитите земеделски страни в Европа, беше сразено от унищожителния тайфун на Филипдимитровите ликвидационни съвети и от Желю Желевия призив "Земята в реални граници". От силен износител на земеделска и животинска продукция, България се превърна във вносител на тази продукция. Други страни с много по-неблагоприятни климатични условия са превърнали земята си в рай. Ние, които природата ни е дарила с рай, превърнахме земята си в пустиня. Щедростта на земята ни, която е "Благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежност и величие." /Любен Каравелов - Държавно военно издателство, с. 1977 г., стр. 9-10/, беше оставена да пустее. Историята никога няма да оневини тези чудовищни престъпления, които извършиха към българското земеделие ликвидационните съвети. Те не могат да имат давност и затова рано или късно със закон трябва да им се потърси възмездие.
Въпреки създадената неблагоприятна икономическа среда за функционирането на земеделските кооперации, въпреки некоректния икономически и психологически натиск на държавата и латифондистките и мафиотските групировки, кооперациите, опирайки се на народностните традиции и привързаността на земеделските стопани към кооперативното земеделие, се борят за своето оцеляване.
Като скромен деец на земеделското кооперативно движение и негов страстен привърженик, съм убеден, че в условията на икономическата обстановка в съвременна България, земеделските кооперации нямат алтернатива.